"Ние сме държава, в която голяма част от Брутния вътрешен продукт се формира от селското стопанство и всичките му подсектори. Ако се направи анализ, ще се види, че не остана нито зеленчукопроизводство, нито овощарство, нито животновъдство, а сега и зърнопроизводство…“, така коментира  пред Агри.Бг състоянието на земеделието в момента земеделският производител Борислав Петков.

Най-после: Кампания 2023 г. може да стартира

Според него сегашното състояние на зърнопроизводството в голяма част е резултат на неадекватна държавна политика.

Петков припомня, че преди година и половина с колегите си са съветвали управниците, че това, което правят не е правилно. "Става дума за момента, когато кабинетът искаше да купува 1,5 млн. тона зърно, намериха се 1 млрд. лева за някаква немощна компания. Защо всеки трябва да се упражнява върху земеделието“, коментира той.

Нова реколта, нови цени

Според Петков при създалата се ситуация цената на пшеницата от новата реколта трябва да е над 500 лв./тон, за да покрие себестойността, като изобщо не става дума за печалба.

По думите му има два важни определящи компонента.

Единият са договорите, сключени със стопаните за наеми и аренда, които действат в тази стопанска година. Те бяха подписаха в условията на високите цени на реколтата и натискът от страна на собствениците на земеделски земи.

„Цената на пшеницата беше достигнала до 650-670 лв./т. При добиви от 500 - 550 кг/дка средно за страната, някои колеги си позволиха да скочат на по-високи ренти.

Обаче идва време тези ренти да се плащат при цена 420 лв./т на пшеницата, разходи на зелено около 380-400 лв./дка и средни добиви евентуално колкото миналогодишните, което е под въпрос заради зимната суша. „Не знам какво ще правят колегите от Добрич с ренти от 130-140 лева на дка“, анализира стопанинът.

В района на Елхово, където работи Петков, рентата е между 30 и 70 лв./дка в зависимост от землището.

Според него рентата навсякъде би трябвало да бъде 15% от добива.

Той уточнява, че има голяма диспоропорция в цената на основните продукти, които се влагат в производството. Препаратите за растителна са завишени с около 25-28%, торовете са значително скъпи, особено тези за предсеитбените влагания, които бяха по 1600 лв./т и оттук дойде високата себестойност.

От друга страна стоят неизравнените плащания със старите страни членки, където има голямо разминаване.

Борислав Петков: Защо не протестират германските фермери срещу украинското зърно? Има много причини, но една от тях е, че те получават съвсем различно от нашето подпомагане на единица площ, а продаваме на едни и същи цени.