Проблемите в сектор „Пчеларство“ са системни и наболели от доста години. Без да твърдим за изчерпателност и без да ги подреждаме по важност ще изредим само няколко от наистина най-важните и нека министър Кирил Вътев сам прецени в рамките на неговата компетентност с кое да започне, пишат от Национален браншови пчеларски съюз в писмо до него.
Имаше законодателна регламентация в Закона за пчеларството за изготвяне на такава стратегия, но, за съжаление, повече от петнадесет години Министерството на земеделието не изпълнява това свое задължение.
Необходимо е спешно да се подготви изцяло нов Закон за пчеларството, който да отрази всички промени в обществените отношения, настъпили след неговото приемане през 2003 г. В него има огромен брой промени от 2003 г. насам и вече са налице много на брой стълкновителни норми с други нормативни актове.
През последните години усилено се работи върху установяване на нейните причини и предприемане на мерки за предотвратяването й. В тази насока работи и Европейската комисия, която изнася редица доклади. Този проблем се разглежда и от световната пчеларска организация „Апимондия“ и е обявен за такъв в световен мащаб.
Само преди три месеца излезе доклад на ЕК по този въпрос. На базата на изследваните проби се твърди, че 46% от пчелния мед в ЕС е „фалшив“. България е участвала с 12 проби, 7 от които са определени за „фалшиви“. Този брой надвишава средния за Съюза. Абсолютно наложително е земеделското министерство, БАБХ и секторът спешно да проведат среща, на която да се обсъди докладът и да се набележат мерки в подкрепа на препоръките, изказани в него.
Към този съществен проблем насочва и внесената поправка за разрешаване на „въздушно пръскане“ с безпилотно въздухоплавателно средство – дрон. Бланкетното разрешаване на подобно пръскане в частта на въздушното пръскане освобождава и така нареченото самолетно пръскане. Подобно пръскане с дронове в момента е масово и се извършва на практика незаконосъобразно. НБПС не е против него, но то трябва да се уреди изчерпателно по друг начин извън реда на типичното въздушно пръскане.
Нужно е да се уточнят всички условия за пръскането с дрон – височина, часово време, сила на вятъра и други. Напълно възможно от технологична гледна точка е пръскането с дрон да се извършва само в тъмната част на деня. Освен това както дронове се използват за „очертаване“, така могат да предоставят и данни къде и кога е пръскано, по кое време и с какъв препарат, което рязко ще подобри контрола.
Заради налагането на така наречения „исторически“ подход от Националната пчеларска програма от бранша очакваме ниско усвояване на средствата, предвидени за сектора. Ако не по всички, то поне по така наречените пазарни интервенции е необходимо спешно да се започне работа по тяхната промяна съгласно Регламента съвместно в общата процедура по промяна на Стратегическия план, за която настояват и други сектори.
4 КОМЕНТАРА
16.06.2023
15.06.2023
15.06.2023
15.06.2023