Докато все още чакаме проектът на Закон за браншовите организации в сектор селско стопанство да види бял свят, вече се заговори за разширяването на неговия обхват.

Гласувайте: От какво ще страдат най-много фермерите при разразилата се политическа криза?

„Поели сме много силен ангажимент – подобряване и осъвременяване на Закона за браншовите организации, като увеличим обхвата, за да имаме партньори, с които да търсим правилните решения“, каза след среща със собственици на земеделски земи зам.-министър Стефан Бурджев.

Междувременно от Българска асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) излязоха с официално становище относно Консултационен документ за концепция за проектозакон, който Министерството на земеделието публикува на 18 май. В него е записано, че в обхвата попадат само организации по браншови/продуктов признак (растениевъдство, животновъдство и съответната преработка).

Според Асоциацията обаче представителността на браншовите организации следва да се регламентира и на функционален признак и да се включат сектори, като управление на поземлени ресурси, екология, води, почвено плодородие, ветеринарно-медицинско обслужване и т.н. Мотивът е, че те пряко касаят осъществяването на селскостопанска дейност.

Друго притеснение на БАСЗЗ е, че предложената концепция пропуска въпроса с представителните организации, чийто статут вече е скрепен с нормативен акт, като такива в лозаро-винарския сектор, земеделски кооперации и др.

От Българска стопанска камара (БСК) също изразяват своето несъгласие. Според нейните членове е напълно неприемливо да се води регистър на браншовите организации, които да отчитат дейност пред ресорния министър, както и да се субсидират единствено организации, които фигурират в този регистър. 

Те припомнят, че сдруженията на селскостопанските производители и преработватели се учредяват на основание чл. 49, ал. 1 от Конституцията за защита на стопанските интереси на учредителите си. Липсва конституционно основание дейността им да се контролира от административен орган. Контрол може да се прави само от техните сдружители. 

„Задължението за отчитане превръща тези организации в хибридна форма на държавно-обществена структура, подчинена и обслужваща изпълнителната власт“, аргументират се от БСК. 

Според тях са недопустими текстове, които създават условия за администриране, отчетност, контрол и подчиняване на браншовите организации на Министерството на земеделието. 

„Това не само е в противоречие с националното и международно законодателство, но създава условия за деформиране на диалога с публичните власти и обезценяване ролята на браншовите организации като техен коректив“, допълват от Камарата.