Целите, които са заложени в екшън плана за биологично производство на Европа до 2030 година 25% от нивите на Стария континент да се използват за биологично производство и увеличаване на използването на биологични аквакултури, отразяват факта, че този вид производство ще бъде ключово за прехода на Европа към устойчив земеделие и хранителни системи. Това каза еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски по време на конференция на Международната федерация на биологичните движения в земеделието (IFOAM). 

Кризата с торовете 

По думите му планът ще подкрепи биологичните земеделски стопани да следват високи стандарти за хуманно отношение към животните и високи производствени стандарти, като използват естествени вещества и процеси, в съответствие с нарастващото потребителско търсене.

“Комисията е готова да прокара този план и да постави биологичното производство на ЕС по -високо в политическата програма. Но планът не изисква само действия на равнище ЕС, той трябва да се утвърди във всяка държава-членка, всеки регион и всяко населено място”, каза Войчеховски, цитиран от пресслужбата на Европейската комисия. 

Именно за да постигне това, Комисията покани държавите-членки да разработят или актуализират своите национални планове за действие за биологични продукти.

Тези национални планове за действие следва да бъдат разработени в синхрон с националните Стратегически планове за ОСП, които вече се изготвят от държавите -членки, но те също трябва да използват други инструменти на политика, извън ОСП, за да се съсредоточат върху разработването на биологични вещества извън селското стопанство и развитието на селските райони.

Полша вече има Биоплан 

Полското министерство на земеделието и развитието на селските райони вече е приело Рамковия план за действие за биологични храни и земеделие в Полша за 2021-2027 г., информира Войчеховски. 

По думите на комисаря в родната му страна само 1,4% от стопанствата управляват земя с биологично направление, а 3,5% от земеделските земи в момента са заети в биологично земеделие.

Това е доста ограничено в сравнение със средните за ЕС от 8,5%, а и някои страни-членки като Австрия и Естония, които вече са близо до - или вече са надвишили - целта от 25%.

“За Полша постигането на тази цел ще бъде предизвикателство, но и невероятна възможност” обясни комисарят, като посочи, че целта на страната е да стане основен производител на биологични продукти на Стария континент, като важен момент е, че полското правителство вече е пристъпило към действие на плана. 
 
Вече са активирани информационни и промотиращи кампании, които да стимулират потребителското търсене на биологични продукти. 

Административните процедури за производителите са опростени, подпомага се използването на биологични семена, разработва се механизъм за подпомагане на консумацията на биологични храни в училища и детски градини и се изготвя наръчник за зелените обществени поръчки.

Фокус върху малките ферми

Войчеховски обясни, че има два аспекта на плана на Полша,на които е интересно да се обърне внимание. 

Първото е фокусът върху малките ферми. “За разлика от някои аспекти на селското стопанство, биологичното производство е естествено наклонено в полза на по -малките ферми”, каза комисарят. 

По думите му тези ферми често вече работят по по-устойчиви начини, така че преминаването към  биологично производство представлява по-малко предизвикателство.

Биологичното производство също така позволява на по-малките фермери да балансират производствените фактори и по този начин да пуснат продукцията си на пазара по-ефективно.

В допълнение, биологичните продукти обикновено постигат по-високи цени на пазара, а биологичното производство се възприема широко като бързо развиващ се пазар за години напред, обясни Войчеховски и посочи, че следователно биологичното земеделие предоставя на малките ферми реална възможност да допринесат за нашата продоволствена сигурност по устойчив и икономически жизнеспособен начин.

“Ето защо планът за действие на ЕС включва и подкрепа за малки фермери, не само чрез финансовата и консултативна подкрепа на ОСП, но и със специални действия за укрепване на тяхната позиция във веригата на стойността, като разработване на групово сертифициране и къси вериги на доставки”, каза комисарят.

 Къси вериги за доставки

Късите вериги на доставки са особено важни и приложими в биологичен контекст, смята Войчеховски. 

“Чрез намаляване на броя на посредниците до минимум и чрез укрепване на връзките между фермерите и потребителите, късите вериги спомагат за постигането на две важни цели едновременно: осигуряване на достъпни цени за потребителите и справедливи доходи за земеделските стопани.

Това допринася за справедлив преход към по-устойчиви агро-хранителни системи, в съответствие със Стратегията “От фермата до трапезата””, обясни еврокомисарят.

Според него кризата с COVID също показа, че устойчивостта на хранителната система се засилва чрез осигуряване на разнообразна верига, съчетаваща както по-къси, така и по-дълги вериги на доставки.

Именно поради това подпомагането на развитието на къси вериги на доставки може да увеличи максимално ползите от биологичното производство, смята той. 

Дискусиите на тема биологично производство са насочени често основно върху екологичните аспекти, но чрез него се защитават малките земеделски стопани, посочи комисарят.

“Защото пълният потенциал на биологичното земеделие се крие не само в неговото въздействие върху околната среда, но и в способността му да носи реални социални и икономически ползи за фермерите и селските райони”, каза той.