За биото с любов или как ще ги стигнем австрийците?

25 процента от земеделските земи да са биологично сертифицирани. Това е целта на Брюксел до 2030 г., като в края на март беше представен и План за действие за развитие на биологичното производство, в който се залагат конкретни действия и мерки, чрез които да се постигнат тези 25 процента. 

План за (противо)действие на биото - къде сме ние?

Разговаряме с управителя на фондация “Биоселена” - д-р Стоилко Апостолов за това реалистични ли са целите на ЕК и как апликираме тези цели в българската действителност? 

- Г-н Апостолов, да започнем с това - каква е разликата между предишните планове на ЕС за биоземеделието и последния, публикуван в края на март? 

- Разликите са доста големи и доста видими. На първо място този екшън план на ЕК се базира донякъде и на двете стратегии, които бяха приети - Стратегията “От фермата до трапезата” и Стратегията за биоразнообразието, в които има вече заложени чисто количествени индикатори, показатели или цели, които да бъдат постигнати. 

И в тази връзка в Плана за действие на ЕК за подпомагане на биологичното производство до голяма степен са заложени мерки и дейности, които водят до постигане на основната цел, която е заложена в Стратегията “От фермата до трапезата” като част от Зелената сделка. 

Другата голяма разлика е, че има заложени индикатори, които са задължителни и всяка държава членка трябва да положи всички усилия да ги изпълни. Това, което е заложено в стратегията - 25% от площите в Европа да бъдат сертифицирани за биологично производство до 2030 г., е цел, която си поставя целия ЕС. За сравнение, има държави в Съюза, които вече са преминали тази цел - като Австрия, а има и други, които са много близко - като Литва, например. 

- Реалистични ли са обаче тези 25% до 2030 г. на ниво Европа при сегашните 8,5%? 

- Тези очаквания се базират на доклади, които са направени от научни колективи, от големи европейски организации. 
Те казват в документа, който беше публикуван наскоро и беше представен от комисаря, че дори да не правим нищо повече от това, което правим в момента, след още 10 години най-вероятно ще постигнем 18%. 

Тоест, ако в момента сме 8,5% - а това са данни от 2018-а, може би вече са 9 или 10%, ако така се продължава - ще постигнем въпросните 18 процента. Така че те си задават едни малко по-амбициозни цели. 
  
- И всъщност, след като у нас сме с едва 2,3% биоплощи, колко процента към 2030 г. бихме постигнали без да правим нещо и колко, ако се гонят поставените от ЕК цели? 

- Спомням си, когато през 2005-а година направихме голяма работна група и градихме Национален план за биоземеделие, който в крайна сметка през 2006 г. беше приет от Министерския съвет. В този план имаше заложени такива количествени индикатори. 
Тогава се бяхме прицелил в 8% от земята до 2013-а година и 3% от пазара на храни да бъде от биопродукти. Оказа се, че сме били големи оптимисти. Тогава още нямаше субсидии и всичко беше в перспектива да се случи. 
След като влязохме в ЕС и започнахме да прилагаме мерките, като че ли се набра една много хубава инерция до 2016-а и там се случи това, което се случи. 

За мен, ако се действа разумно, ако сме си научили уроците и сме се поучили от грешките си, имаме реален шанс, поне тези 8% или оптимистично - 10%, да постигнем. Но това е с много условности. 

Като начало, трябва да обърнем процеса на работа в тези тематични работни групи, защото решенията донякъде се вземат там. 
В момента работим точно по обратния ред - разглеждаме текстовете на мерките, на интервенциите и т.н., без да виждаме пълната картина, защото работим без финансовата рамка. 

Стоилко Апостолов: На нас ни се казва: “По-нататък ще ви кажем и бюджета”, но това означава, че ние не участваме пълноценно в този процес. 

Ако в момента започнем от обратната страна - от една по-малка работна група и посочим, че нашата цел е да постигнем 8% от земеделските земи както са разпределени и в момента по групи култури и да го постигнем това нещо, при сегашните нива на компенсаторни плащания ни трябват приблизително 200 млн. или 300 млн. евро бюджет по Втори стълб. Ще ни трябват още допълнително екосхеми, които ще се плащат по Първи стълб, и така вече ще определим бюджета, който ни трябва, за да постигнем целта. Таке е и по-реалистично да се случат нещата. 

Отделно от това, ако се поставят като цел 8 или 10 процента, тя трябва да се разпише ясно някъде и да се разпишат мерки и дейности, които да доведат до постигането на тази цел. И то не само плащания към фермерите. 

Тук комисията дори на първо място е сложила т.нар. пазарната движеща сила. Тоест ЕК предлага на първо място мерки, които да дърпат консумацията на биопродукти - да се повиши търсенето на тези продукти, а не само да се наливат пари в първичното производство. 

- Размерът на подпомагането също се очаква да бъде повишен - в момента биоземеделието се финансира с около 1,8% (7,5 млрд. евро) от бюджета на ОСП. Дебатира се да има екосхеми, подкрепени с бюджет от 38 – 58 млрд. евро за периода 2023 – 2027 г. 
Това ли ще е сериозният стимул за фермерите да се обърнат към този вид земеделие, при положение, че немалка част - в България специално, се жалват от безкрайната бумащина и сложни бюрократични изисквания?

- Бюрокрацията е за всички, не е само за биопроизводителите. Ако трябва всяка година да очертаваш едни и същи ниви, чийто граници от 20 години не са се променяли - това не е ли бюрокрация и административна тежест. При биопроизводителите има и много други изисквания, на които трябва да отговорят, но тук по-скоро ключът е заровен в по-комплексен подход. 
Тъй като за разлика от конвенционалното производство, което е канализирано и има достатъчно фирми, институти, научни работници и т.н., които обслужват целия сектор, при биоземеделието не е така. 

Почти липсват институти, които да се занимават по тази тема. Доскоро Троянският институт беше сертифициран, но се отказа от сертификация. Останаха може би един-два, които правят някакви малки опитни полета. Нещо, колкото да има там и био, но това е абсолютно недостатъчно. 
Чуждият опит се пренася основно от фирми, които продават торове, препарати и т.н., но това не е правилният подход. 

- Кое оскъпява сертификацията? 

- Тя е скъпо нещо, защото се плаща на час работа, който е вложен от инспекторите, които проверяват. Ако не са в ред документите или на полето, се започва една кореспонденция и се губи време и пари. Ако фермата е подготвена добре, ако всички документи са налични, ако са използвани правилните сеитбооръщения и всичко е в ред, сертификацията ще приключи за два дни и ще струва, да речем, 800 лв. Ако се влезе в тази процедура на писане на обяснения, на повторна инспекция, на повторно взимане на проби, инспекцията и като цяло сертификатът се оскъпяват неимоверно много. 

Стоилко Апостолов: Подготовката на фермата за сертификация е нещо много важно и на което повечето хора не обръщат внимание. 

Те подписват договора за сертификация, казват, че са съгласни, прочели са Регламента, прочели са наредбата, подписват договора, с което приемат офертата - в нея пише, че всяка допълнителна работа, която възникне, се заплаща по конкретна тарифа. 

Оттам идват често и грешките и проблемите. Имаме случаи - купуват си семена, засяват и чак при проверката става ясно, че  не знае, че трябва да сее биосемена... Започват едни сложни процедури и хората си казват - ей, каква голяма бюрокрация. Като не си чел и не знаеш, а и нямаш консултант, който да ти помогне, попадаш в една джунгла. 

- Как постигаме заложените индикатори тогава, при положение, че очевидно се налага да има и някаква образователна кампания? 

- Преди години, в Швейцария имаше цяла една служба, която се финансираше частично от държавата и частично от асоциациите - фермерите плащаха една малка такса. Но, когато има проблем, когато има нещо, което трябва да се реши на място, идваше консултанта и съвместно с фермерите търсеше някакво решение. У нас те се обаждат на фирмата, която им е продала биотора, да речем, изпращат му човек и той започва да го съветва. Или съответно, когато се появи някаква болест, те се обаждат на фирмата, от която купуват препарата - това е тотално сбъркан модел. В Източна Европа общо взето е така. 

- Как успяват в Австрия, например, да подредят този хаос?

- Това се реди със столетия, а не като нас - последните 20 години. Ние започваме от много ниско ниво. В Австрия, Швейцария, Франция - е организирано много добре - там има земеделски синдикати, има камари, които са на ниво региони, в които са представени всички земеделски производства от дадения регион. Тази камара се финансира частично от държавата и тя се грижи да имат фермерите достъп до съвети, до научни разработки и в нея работят професионалисти. Може да са двама души, но са изцяло на разположение на фермерите. 
А ние се обединяваме на национално ниво по вид животни, които гледаме и съответно по вид култура. Така още повече сегментираме и накъсваме цялата тази верига 

- Да се върнем в началото на разговора. Как постигаме този план с процентите, с високия стандарт на биологично производство, в българската действителност? 

- Няма еднозначен отговор -да кажем - ще направим това и това и всичко ще се случи. За мен, подходът, който идва от ЕК - той не е измислен от чиновниците, а това са неща предложени от сектора. И предложенията са много разумни. 

Примерно - да се заделят пари за масово вкарване на биопродукти в общественото хранене - детски градини, училища. Има една директива за зелените обществени поръчки, в която могат да се вкарат такива критерии - да речем, да са само местни производители в радиус от 50 км. Така се спестяват емисии от транспорта, после се стимулират местните производители и трето - техните деца ядат ябълките, които е отгледал баща му, а няма да ги хранят с вносни ябълки. 

- Това би било стимулиращо и за самите фермери, за да се обърнат към биопроизводството. 

Да, това е начин, по който държавата може елегантно и фино да стимулира своите производители. Защо ще харчат моите пари от моите данъци, за да финансират купуването на вносни ябълки? 

Стоилко Апостолов: Купува се най-евтиното, но го купуват с моите пари и аз не съм съгласен с това нещо. 

Вместо да се купят две ябълки, по-добре да се купи една, но да е от местен, сертифициран производител. Това ще дръпне и нашата икономика.  

Това беше стратегия, която първо се приложи във Франция. Един от департаментите с 500 000 души население, има биопроизводители, колкото е има в цяла България. Там във всички училища 100% от менюто им е био и то от местни производители. На национално ниво са го взели като пример и в момента почти във всички региони на Франция се прилага този модел. Там има над 32 000 биопроизводители. 

С какви обещания заливат фермерите и регионалните земеделски камари имат ли шанс - слушайте в AgriПодкаст

Това ги изведе и на първо място в Европа по консумация на биопродукти. Винаги Германия е била големият пазар. Това е чудесен модел, но говорим и с всички уговорки, че у нас можем да ги опорочим. 

- Такива неща обсъждат ли се на заседанията на ТРГ? 

- ТРГ е една голяма група от 70-80 човека и по програма се гледат много неща, няма време да се обсъжда в детайли. И обикновено проблемът за необсъждането на тези неща е, че там не се говори за политика. 

Там гледаме текстовете, предложени като интервенция “Биоземеделие” - условия за кандидатстване, размер на подпомагане и т.н., които убиват цялата енергия да има някакъв смислен дебат в това да гледаме точки, членове и т.н. Това нещо може да се направи в малки работни групи, първо да се консултира с бранша, а не да го гледат всички събрани. 

Това трябва да е някакъв по-консолидиран текст, а не суровото, което идва от министерството, да се хвърля на 70 човека да го гледат - там са общините, там са вероизповеданията, военноинвалидите...

Преди да се стигне до това, трябва да се изгради решение в една комисия, в която има заинтересовани страни и тогава вече да се отиде на голяма работна група, която да гледа нещо по-финално, да се дебатират политики, отколкото да се гледат текстовете на конкретна интервенция. 

Сега всички гледаме нещо, което не разбираме в повечето случаи. 

Освен това и обърнатият модел - дискутираме мерките без да виждаме общата картина. Ние отиваме в гората и започваме да гледаме дърво по дърво, а даже не знаем колко е голяма гората.