Зърнените борси и пазари продължиха колебливото си развитие през периода поради тежките логистични предизвикателства, фиксинга на еврото и долара и масовите протести. Световните анализи говорят, че европейското вътрешно потребление е на ниски нива, вносът от Украйна е огромен, а международният пазар е депресиран както поради липсата на ново търсене, така и под силния натиск на черноморски произход.

Още по темата: Зърнената логистика става по-скъпа

На местно ниво срещите между представители на сектора и правителството не доведоха до нищо градивно. За момента липсва конкретика, а предложенията на МС продължават да засилват разделението между зърнопроизводители и останалите подсектори. 
Премиерът Денков обяви предложението на МС и обясни, че подпомагането ще бъде разделено между два подсектора – единият, свързан със зърнопроизводството, а другият с мляко, месо, плодове, зеленчуци, мед, маслодайна роза, лозя. „За двата са предложени различни подходи, тъй като има особености“, обясни той. Часове по-късно предложението му бе отхвърлено от фермерите, които още на другия ден преминаха към протести.

Поглеждайки към Черноморския регион, Москва обяви, че мито върху износа на пшеница ще бъде повишено до 3804,6 рубли (41,3 долара) за тон от 7 февруари 2024 г., спрямо сегашната ставка от 3630,9 рубли (40,2 долара) за тон, по данни на земеделското министерство. Митото за ечемика ще бъде 827 рубли (9,1 долара) за тон, а налогът върху царевицата ще се понижи до 1339,8 рубли (14,73 долара), спрямо досегашните1431,7 рубли (15,98 долара) за тон. Ставката на експортното мито за пшеницата е изчислена при индикативна цена от 251,1 долара за тон, за ечемика - 190,9 долара за тон, за царевицата - 199,1 долара за тон. 

Анализаторите на черноморския пазар от SovEcon увеличиха прогнозата си за реколтата от руска пшеница за 2024-25 г. с 0,9 милиона тона до 92,2 милиона тона, отразявайки благоприятните метеорологични условия за развитието на зимната пшеница. От началото на януари валежите в основните райони на зимните култури са били два пъти повече от нормата, в резултат на което дълбочината на снега достига от 10 cм на юг, 30 cм в централния и до 50 cм в района на Волга. В актуализацията се отбелязва, че ако няма значителни метеорологични аномалии, тези положителни перспективи за руската реколта може да започнат да оказват натиск върху световните цени около края на първото тримесечие за 2024 г.

Що се отнася до ценовата ситуация на пазара, коментар направи и Елена Тюрина, директор на аналитичния отдел в Руския зърнен съюз. Тя каза, че цените на руската пшеница в момента са около 247 долара за тон. „Нямаше разлика спрямо европейската пшеница през януари, което също може да се отрази на обема на доставките“, каза тя и припомни, че през декември миналата година разликата е била близо 10-12 долара на тон.

На ниво Европа възходящите ревизии при вноса и производството на мека пшеница и прогнозата за крайните запаси на Европейския съюз бяха повишени в месечните данни за търсене и предлагане на Европейската комисия, съобщи Ройтерс. Комисията прогнозира запаси от мека пшеница на 19,1 млн. тона в края на пазарната 2023-24 г. Въпреки че това е повишение спрямо оценката от миналия месец (18,4 млн. тона), те остават под нивата от миналия сезон (19,4 млн. тона).

Докладът предвижда производство на мека пшеница в ЕС до 125,9 млн. тона за 2023-24 г., което е с 200 000 тона повече от прогнозата през декември и малко над 125,8 млн. тона през 2022-23 г.

Прогнозата за внос на мека пшеница за 2023-24 г. беше увеличена до 7 милиона тона, което е с 500 000 тона повече от миналия месец, въпреки че обемът ще остане доста под 9,6 млн. тона през 2022-2023 г. Износът е прогнозиран на 31 млн. тона, което е спад от 32,68 млн. тона през миналия сезон. Прогнозата на Комисията за 2023-24 г., касаеща производството на ечемик, беше леко повишена до 47,4 млн. тона, но и новата цифра все още представлява 12-годишно дъно. Прогнозата за реколтата от царевица остава непроменена спрямо декември на 61,4 млн, тона, докато износът е намален с 300 000 тона до 4,5 млн. тона. Вносът беше прогнозиран на 19 млн. тона.

agriniser_new

 

В САЩ, търговията преминава пореден спад, дължащ се на доларовия индекс и слабото китайско търсене (в навечерието на тяхната Нова година). Това, в допълнение към други фактори накара страната да се фокусира сериозно върху сектора.
„Диверсификацията на пазара е наш основен приоритет“, каза Алексис Тейлър, заместник-секретар по търговията и външните селскостопански въпроси към Министерството на земеделието на САЩ (USDA). 

„Искаме да насърчим диверсификацията на пазара и да помогнем на нашата индустрия да проучи какви други пазари могат да бъдат усвоени“, каза тя, припомняйки, че USDA обяви през октомври 1,2 млрд. долара ново финансиране по Регионалната програма за насърчаване на селското стопанство. Областите, в които USDA вижда възможности за растеж, включват Африка, Латинска Америка, Близкия изток, Южна и Югоизточна Азия.

На международната сцена, Държавният купувач на зърно в Бангладеш обяви международен търг за закупуване на 50 000 тона хлебна пшеница с краен срок до 1 февруари. Ценовите оферти в търга се търсеха при условия CIF, а доставката следва да се изпълни до 40 дни от датата на подписване на договора. Пшеницата може да бъде доставена от всяка точка на света с изключение на Израел и се търси за доставка до две пристанища, Chattogram и Mongla.

Най-ниската предложена оферта беше от 303,19 долара за тон, съобщиха европейски търговци. Смята се, че офертата е подадена от търговска къща Agrocorp. Другите постъпили оферти по търга са от MC Food (307,07 долара/тон), Grainflower (312 долара/тон) и C. Corp (315 долара/тон).

Към 2 февруари цените на зърното с доставка до пристанище Констанца са: хлебна пшеница – 204 евро/тон, фуражна пшеница – 179 евро/тон, царевица – 178 евро/тон, ечемик – 175 евро/тон, слънчоглед – 429 долара/тон.

Черноморският регион продължава да определя настроенията както вътре, така и извън ЕС. Въпросът за вноса на селскостопански продукти от Украйна беше повдигнат за пореден път на срещата на ЕС на 1 февруари и лидерите на няколко държави призоваха Европейската комисия да забрани вноса на украински стоки.

Белгийски фермери проведоха протести в Брюксел, като призоваха за ембарго върху доставките от Украйна. Унгарският премиер Виктор Орбан каза, че се е срещнал и разговарял с демонстранти близо до хотела, в който е отседнал по време на срещата. Според него "те са поискали от поляците, словаците и унгарците да блокират украинските доставки на границите" на Европейския съюз.
„Не трябва да допускаме украински селскостопански продукти на европейския пазар. Това е несправедливо. Фермерите от години казват, че положението им става все по-тежко“, коментира премиерът, като припомни, че като дете е живял на село и познава от първа ръка проблемите на хората, занимаващи се със земеделие.

Но според  Джоузеф Глаубер, старши научен сътрудник в Международния изследователски институт за хранителна политика, Украйна е едната част от проблема. Той вижда другата част в общата европейска политика, която не се опитва да реши проблемите в сектора, а се ръководи от лобистки и финансови интереси. 

„Цените на пшеницата, царевицата и други зърнени храни – с изключение на ориза – са по-ниски, отколкото бяха преди нахлуването на Русия в Украйна, което пък тогава доведе до рекордно високи глобални цени на хранителните стоки през 2022 г. Сега потребителите не виждат големи ползи от по-ниските цени на пшеницата и други хранителни стоки, търгувани на световните пазари, тъй като скокът на цените, който се наблюдава в магазините за хранителни стоки, е меко казано разочароващ“, завърши той.

За още информация относно цени на продукцията, фючърси и пристанищен износ, четете в Агринайзър сега!