Старата поговорка, че пътят към ада е осеян с добри намерения, често се оказва вярна за политиките в българското земеделие. Настоящата история е свързана именно с положителните амбиции за биологично земеделие, райониране на култури, приоритетен сектор, но и как тяхното пренасяне на ангро от теорията в практиката може да нанесе сериозни щети.

Вижте още: Заради помощите и подпомагането, всеки слухти какво ще бъде субсидирано

 

Става дума за новите правила от тазгодишната кампания, свързани с прилагането на биологичните интервенции, и по-специално за биорозите. Спрямо чл. 33 от обнародваната на 26 юни Наредба 9 „земеделските стопани могат да заявяват площи по операциите по чл. 22, ал. 1, заети със сортове маслодайна роза от вида на Rosa damascena Mill и Rosa alba L., които се намират изцяло на територията, определена в географския район на защитеното географско указание "Българско розово масло", посочени в приложение № 3” . Иначе казано в новия биослой за маслодайната роза влизат само насажденията в определени територии. 

„Аз имам рози, които са изкарали успешно два ангажимента по Агроекология. Тази година, когато отидох да чертая, ми казаха, че те могат да бъдат само конвенционални, защото има вече биослой, който обхваща общините Панагюрище, Стрелча, Казанлък и Карлово. Извън тях не мога да чертая биорози и имам право да получавам финансиране за биорозите си само като за конвенционални”, споделя пред Агри.БГ дългогодишният биопроизводител от Пазарджишко Пламен Сираков.

Той е неприятно изненадан, когато постфактум разбира, че негови биологични площи с маслодайната култура се оказват само на 500-600 метра по права линия от границата на община Панагюрище и не влизат в биослоя. Така се получава, че две съседни села са с различен статут спрямо това райониране – Елшица и Калугерово. В първото може да се очертават биорози, във второто – не. 

„Аз имам сортокопиране. Старал съм се цял живот да поддържам стандарт на насажденията и смея да кажа, че продукцията ми е с много добри основни показатели, сравнена с тази от някои занемарени стопанства, намиращи се в Розовата долина. Защо да не мога да получавам подпомагане като биологичен производител?!”, възразява Сираков.

Не става дума само за чест. По думите му Наредбата, пусната в средата на неколкократно удължаваният срок за подаване на заявления, е могла да му нанесе и много по-сериозни вреди, а за други стопани вероятно и е нанесла.

„А ако тази година ми се падаше, да кажем, втората от ангажимента ми по мярка 11 и трябваше да си го удължа, а не да поемам нов, то директно този биослой ми реже 10% от бионасажденията и аз трябва да връщам пари. Това е тотално безумие, какво се прави в този случай?!”, дава пример биопроизводителят.

Подобни истории от практическото приложение на правилата повдигат въпроса защо се правят от днес за утре, защо няма период на адаптиране към тях и в случая „как се определят тези точни граници на районите”, пита Сираков и добавя:

„Няма нищо лошо в политиката за райониране, но то трябва да се извършва в широки граници. Например районът на Розовата долина е подходящ за рози за разлика от този около Сандански. И друго – нека това се прилага към новосъздадени насаждения, не може така да се подхожда към стари многогодишни насаждения.”

Розопроизводителят споделя още, че се чувства насилствено поставен в неконкурентна позиция, заради което е пуснал сигнал до агроминистерството и ДФ”Земеделие”. "Има условия за създаване на конкурентна неспособност спрямо други производители", завършва разказа си  Пламен Сираков