Вносът на грозде е започнал още в началото на кампанията по прибирането на винените сортове у нас.  

Четете още: Сменят правилата в ДЗЕС 5, за да не се обръщат тракторите


Чуждата суровина се регистрира като десертно грозде, а тук се продава като винено. Стоката пристига от Румъния, Гърция и Македония, сортовете най-често са „куча марка“. Има голямо предлагане на  „Вранец“, но се продава според търсенето. „Каквото искаш – това получаваш, няма дефицит на сортове, защото търговците „отговарят“ на всички търсения. Сменя се табелката и вече се предлага желаното грозде“, става ясно от думите на Атанас Василев, председател на УС на Националното сдружение на българските лозари. 

В лозовите масиви на Свищов, където се намират неговите лозя вече се берат белите сортове – „Шардоне“ и „Совиньон Блан“. 

В последно време се отчита засилване на интереса към вината от старите български сортове, търсят се „Кайлъшки мискет“, „Врачански мискет“, „Рубин“, „Гъмза“. „Но ние ги унищожихме, много трудно ще се намери чист български сорт „Гъмза“ – трябва да се отиде в Института по лозарство в Плевен, да се размножи материалът, да се види цялата генетична база, да си сигурен, че е без болести, после години наред да се маркират и чак след това да се вземат калеми. Реално унищожихме българското пепиниерство“, коментира за Агри. БГ гроздопроизводителят. 

Мярката за унищожаване на реколтата е парадоксална - при положение, че внасяме чуждо грозде, да унищожаваме нашето, но според експерта  все пак тя е и помощ, защото в момента е огромен проблемът с реализацията на червеното грозде. От думите му става ясно, че избите са пълни с червено вино. Трайно се задържа тенденцията хората да пият розе и бяло вино. Розето се прави от червено грозде по технологията за бяло вино, но това не е достатъчно, защото целогодишно масово се пие бяло и има отлив от търсенето на червени вина. 

„На международните пазари може да се купи трапезно червено вино от Испания на цени между 38 и 45 евроцента. Ние не можем да произведем килограм грозде на такава стойност“, казва Василев. 
Той отговаря и на резонния въпрос – как постигат подобен резултат в другите страни. Според него това става, защото си имат национални програми за лозарството и винопроизводството. Всяка държава може да реши сама за себе си как може да подпомогне собствените си производители от националния бюджет.

„И каква е тази глупост дето навсякъде се тиражира – свободен пазар. Това са приказки за наивници. Навсякъде в Европа държавите правят протекционистична политика за собствените си производства и граждани. За да защитят родното си производство те измислят различни номенклатури, така че да ограничат и затруднят безпрепятствения внос“, коментира още Атанас Василев.