Трета българска земеделска организация се насочва към членство в най-голямата и влиятелна фермерска организация в ЕС - Copa-Cogeca. Това стана ясно във вторник по време на учредителното събрание на Българската агрохранителна камара (БАХК), което се проведе в Биологичния факултут на Софийския университет. 

За седем години: Над 15.5 млрд. лв. директни плащания са получили земеделските стопани

След Българска аграрна камара, която бе учредена в средата на май и Българския фермерски съюз, БАХК също ще търси своето място в европейското фермерско семейство. В случай, че и трите организации членуват в Copa - Cogeca, те трябва да се разделят членски внос в размер на 190 000 евро годишно. 

„Убеден съм, че камарата ще бъде бързо разпозната от европейските неправителствени организации, не само от Copa – Cogeca, но и от другите НПО, свързани с храните и горите“, каза при откриването на събитието акад. Атанас Атанасов, който е основен двигател за създаването на БАХК. В деня на учредяването свои представители бяха изпратили много организации, обединяващи производители от хранителната индустрия, присъстваха и представители на земеделски обединения и фермери. 

Той припомни, че истинското начало на камарата е поставено в края на миналата година със съдействието на сегашния земеделски министър Кирил Вътев. Академикът е убеден, че новият ръководител на аграрното ведомство и неговите заместници няма да забравят идеите на камарата и ще ги включат в приоритетите на Министерството на земеделието и храните. 

Очакване: Двете аграрни камари да работят съвместно в интерес на България

Акад. Атанасов се надява двете аграрни камари да работят съвместно в интерес на страната и ще намерят нужните пътища как едрите производители да се включат ефективно не само в производството на зърнени и маслодайни култури, но и в другите производства като овощарството , зеленчукопроизводството, етерично маслените култури, медицинските растения и билки, алтернативни видове и редица други позабравени култури.

Със същата важност стоят на дневен ред секторите млечно и месодайно животновъдство, както и пчеларството. 

„Неправилният хранителен баланс на българина, създаден до голяма степен в резултат на консумацията на преобладаващо вносни и чужди хранителни стоки, доведе до това България, която беше известна като страна на столетниците, да се превърне в своя антипод“, каза още известният български учен. Затова той смята, че за камарата е неотложно намирането на баланс между традиционното и биологичното земеделие.