За въглеродът обикновено се чуват само лоши неща, предимно за негативните парникови ефекти поради нагнетяването му в атмосферата и невъзможността да се разгради или избяга от нея. 

Въглеродът обаче е ключов елемент в плодородния почвен слой - хумуса, както и за взаимноизгодните взаимоотношения между растенията и почвените микроорганизми, на които се гради животът на планетата.

Четете още: Плодородните почви деградират, как да ги спасим? 


Известно е, че човешката дейност отделя огромни количества въглероден диоксид (CO2) в атмосферата, което засилва парниковия ефект и ускорява изменението на климата.  

Но това, което е по-малко известно е, че всяка година около 30% от този въглероден диоксид се възстановява от растенията чрез фотосинтеза. След това, когато растенията умират и се разлагат, живите организми в почвата като бактерии, гъби, земни червеи и други, ги трансформират в органична материя. Тя е богата на въглерод и е от съществено значение за човешкото хранене, тъй като задържа вода, азот и фосфор, които определят растежа на растенията.

Почвата също така има огромен потенциал за съхранение на въглерод. Почвите по света съдържат от 2 до 3 пъти повече въглерод от атмосферата. В случай, че нивото на въглерод, складиран в горните 30 до 40 сантиметра на почвите, се увеличава с 0,04% (или 4 на 1000, 4‰ – промила) на година, голяма част от емисиите на въглеродния диоксид (CO2) в атмосферата от човешка дейност ще бъдат секвестирани и складирани в почвата.

Четете още:Регенеративно земеделие: Здрава почва, здрави растения


Конвенционалното индустриално земеделие и животновъдството в момента са част от проблема. Освен изпускането на въглерод от почвата в атмосферата поради интензивните почвени обработки и лошото управление на земеделските земи и пасища, в атмосферата се изпаряват още и азотни и метанови газове.

•    Почва с размерите на едно футболно игрище ерозира на всеки 5 секунди. 
•    33% от почвите на Земята са вече деградирали
•    Към 2050 година над 90% от почвите може да деградират

 
Земеделието и животновъдството също така са част от решението и ключът към възстановяване на водните и въглеродните цикли, нормалните нива на въглерод в атмосферата, както и възстановяване на плодородния почвен слой и естественото почвено плодородие. 

Това може да стане чрез методологиите на консервационното и регенеративното земеделие и животновъдство. Възможностите, които се разкриват пред земеделските производители са представени от експертите на Асоциацията на Българските Но Тилъри. 

За съжаление българските почви и пасища не са изключение и деградацията е в разгара си. В земеделските райони у нас вече се наблюдават няколко процеса на деградация на почвата, като Бургаският регион изглежда най-уязвим за ерозия. 

 

Европейската комисия използва термина Въглеродно земеделие, като по този начин акцентира на една от ключовите ползи на регенеративното земеделие – секвестиране на въглерод от атмосферата и задържането му почвата, където въглерода е ценен и основа за плодородие. 

Постигнато на тази ключова полза обаче изисква прилагането на цялостния подход на Регенеративното земеделие, в който централна роля имат  биоразнообразието, покритието на почвата и минималното й механично и химично обезпокояване. 

Комисията работи усилено за дефиниране и субсидиране на Въглеродното земеделие. Активно се говори и за регулиран европейски пазар за все по-популярните сертификати за въглеродно секвестиране и складиране в земеделските земи.

Международната инициатива „4 на 1000“, стартирана от Франция на 1-ви декември 2015 г. на срещата за клима COP 21, има за цел да покаже, че селското стопанство и по-специално земеделските почви и пасища могат да играят решаваща роля за продоволствената сигурност и справяне с завишените нива на въглерод и други парникови газове в атмосферата.


Според Кристиян Холцлейтнер, ръководител на отдел „Икономика на земята и поглъщане на въглерод“ към Генерална дирекция „Действия по климата“ в Европейската комисия, който е участвал в конференцията „Повече въглерод в почвата за множество ползи“, организирана от Инициативата „4 на 1000“ ) и Организация за опазване и възстановяване на биоразнообразието в Балтийско море, бъдещето на въглеродното секвестиране от атмосферата е в складирането му в дълготрайни продукти – примерно къщи от дърво, конопобетон (hempcrete) и други.

Европейския съюз цели декарбонизиране на икономиката към 2050 година и значително намаляване на въглерода в атмосферата към 2030 година. 

Земеделието, животновъдството и лесовъдството имат ключова роля за ограничаване на въглеродните, метановите и азотните изпарения, както и за секвестирането на въглерод от атмосферата чрез фотосинтеза на растенията и складирането му в почвата чрез регенеративни земеделски практики. Регенеративно земеделие и регенеративно животновъдство са основните теми в отговор на проблемите с въглеродните емисии и ерозията на почвата.


Най-общоприетата дефиниция за Регенеративно земеделие от организациите лидери в тази област в Европа – 4p1000 ,  Baltic Sea Action Group и  EIT Food, се обединява в шест основни принципа:


1. ЗЕМЕДЕЛИЕ БЕЗ ОБРАБОТКИ - НО ТИЛ
Минимално механично обезпокояване на почвата. Директна сеитба без оран в различни видове почвени условия. Ефективна сеитба в растителни остатъци. 

2. ВИНАГИ ПОКРИТА ПОЧВА
Осигуряване на достатъчно биомаса от предходни култури и покривни култури, за да се постигне надеждна изолация за задържане на влагата и потискане на плевелите.

3. СЕИТБООБОРОТ И БИОРАЗНООБРАЗИЕ
Разнообразие на видовете култури – чрез ротации и асоциации на културите, включващи поне три различни култури. Миксове от покривни култури между основните култури. 

4. НАМАЛЯВАНЕ НА ХИМИЧНИТЕ ДОБАВКИ
Оптимизиране на вложенията (препарати и торове). Ефективността и реалността на минералното торене и ПРЗ. Растително Здраве VS Растителна Защита.

5. ИНТЕГРИРАНЕ НА ЖИВОТНИ
Комбинирано отглеждане на растения и животни. Техники за планирана паша, практика и тънкости. Възстановяване плодородието на деградирани пасища.

 6. КОНТЕКСТ
План за прилагане на регенеративни земеделски практики във вашето стопанство спрямо наличните ограничения и възможности.


Българското земеделие има уникален шанс да бъде сред лидерите на Регенеративното земеделие, което ще заема все по-централна роля в политиките на ЕС. 

От около 10 години в България се развива общност от стотици професионални едри земеделци, които преминават към Но Тил технология без оран. Площите, които не се орат вече са над 2 млн. декара.

В страната вече усилено се прилага и засяване на миксове от покривни култури във времето между основните култури, което има ключов ефект за биоразнообразието под и над почвата.

Към днешна дата този подем не е подкрепен от държавата, нито от научните институти и агрономите в България. Но е време това да стане, защото прогрес от типа проба грешка в земеделието е бавен и рискован.