От Министерството на земеделието и храните са дадени указания на Областните дирекции „Земеделие” да уведомят общинските администрации за задълженията им по връщане на статута на земеделски земи при отпаднало урбанизиране.

Фермерите вече „кръстосаха очи" от проверки и условия

Уведомено е и Националното сдружение на общините на Република България с писмо на заместник-министър на земеделието още през 2020 г. Това става ясно от официален отговор от агроминистерството в сайта на Народното събрание. Въпреки това обаче много земеделски земи продължават да фигурират като урбанизирани терени в Кадастъра.

В сигнал от народен представител, както Агри.БГ писа, са посочени няколко такива примера от Варненска област, но те са само част от общата картина. 

По закон решението за промяна на предназначението на земеделската земя е валидно само ако в тримесечен срок от влизането в сила на решението се заплати такса по чл. 30 и в следващите три години е поискано разрешение за строеж, а до шест години е започнало изграждането на обекта. Ако посочените срокове не са спазени, решеният губят правното си действие.

Когато се окаже, че решенията за промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди са изгубили правното си действие, следва имотите да върнат статута си на земеделска земя в кадастралната карта и кадастралните регистри. Да обаче обстоятелството трябва да е потвърдено от компетентната общинска администрация, на комисията по земите и съответната служба по геодезия, картография и кадастър. И тук идва проблемът.

За изпълнението на сроковете трябва да следят общинските администрации по местонахождение на имота, разписани в разпоредбата на чл. 64а, ал. 5 и ал. 6 от ППЗОЗЗ . Задълженията им по закон са да изпраща до комисията и службата по геодезия копия от документите, доказващи изпълнение на сроковете или уведомление за тяхното неспазване. Оказва се, че в повечето случай това не става.

МЗХ: В действителност изключително малък процент от Общините изпълняват своите задължения, посочени в нормата на чл.64а, ал. 5 и 6 от ППЗОЗЗ. 

Законът за местното самоуправление и местната администрация оправомощява областните управители по местонахождение на имотите да упражняват административен контрол, но изглежда и там е налице бездействие.

Агроминистерството пък няма правомощията да инспектира общинските администрации. И така – поредна задънена улица, докато фактически земеделски земи продължават да са блокирани с години и остават с непроменен статут.