„Биволовъдите имат големи проблеми с реализацията на млякото в момента. Освен че цената пада, липсват и купувачи на ценната суровина“, сподели за Агри.БГ Йордан Койчев, съсобственик на най-голямото биволовъдно стопанство в страната. 

Питаме ви: Какви са очакванията ви от Кирил Вътев като министър?

Цената вече е паднала с 10-15%, като мандрите имат желание да режат още от стойността, на която изкупуват биволското мляко. 

Още по-сложно е да се намери купувач, суровината се разпръсква между няколко преработвателни предприятия. Стопаните ходят да се молят по предприятията, да изкупят продукцията им, тъй като дългогодишният контрагент на фермата е обявил, че среща проблеми с реализацията на готовата продукция. 

Според Койчев преработвателите си намират евтина суровина и това е големият проблем за биволовъдите. Според него продуктът, който измества истинското биволско мляко се постига с химия.

В стопанството в стралджанското село Лозен се отглеждат между 680 и 750 животни от породата Българска Мурра. Основното стадо е между 450 и 500 биволици. 

Без мандра, липсва работна ръка

В най-голямата българска биволовъдна ферма са инвестирани доста собствени и европейски средства, за да отговаря на всички европейски стандарти. В момента фирма „Мурра 2002“ има проект за обор по подмярка 4.1. Обектът обаче вече се изгражда с лични средства, защото очакванията за европейско финансиране не са особено големи. 

Въпреки проблемите с реализацията на млякото, съсобствениците Стоян Желязков и Йордан Койчев не планират да направят собствена мандра. Дори са имали спечелен проект за такава инвестиция, но са се отказали. Липсата на работна ръка е основната причина да загърбят изграждането на преработвателно предприятие. 

„Няма хора за работа“, категоричен е стопанинът. По-разтропаните местни от Лозен и околните села вече са заминали в чужбина, останалите не се интересуват особено от труд.

Заради сушата: Поливките тръгват месец по рано

Фуражи за животните има, но проблемът е сушата, която мъчи земеделците от региона. „Не вали, не вали, не вали, а хората по другите части на страната потънаха във вода. Царевицата, която засадихме през март вече се налага да я поливаме. В най-лошия случай, обичайно това се прави след месец“, уточни Койчев. 

Той е разочарован, че кандидатстването по Плана за възстановяване и устойчивост вероятно ще бъде отложено.

„Колко още ще бъде отлаган този прием, чакаме го от 6 месеца и всеки път чуваме – „другата седмица ще стане, другата седмица“. Защо новите управници и те ще бавят нещата“, пита Йордан Койчев.