Сигурен съм, че ако сложните процедури за сондаж бъдат опростени, координирани и бързи, поливното земеделие ще се стабилизира, а оттам до година-две ние ще работим на максимални мощности, задоволяващи вътрешния пазар и изнасящи навън. Така коментира пред Агри.БГ проблемът с напояването в България стопанинът на модерно зеленчуково стопанство в Русенско Даниел Петров.

Вижте още: Напояване: Държавата е длъжник на земеделските стопани

 

Той споделя собствения си болезнен опит с това да си осигури вода за зеленчуковата продукция. Понеже намеренията му са да се разраства, има нужда да увеличи дебита вода от узаконения си сондаж, но само за три месеца в годината, за да полива своите 300 дка.

„Според разрешителното мога да черпя примерно до 10 литра вода в секунда, изчислено за цялата година. Поисках разрешение за по-голям дебит през поливния период, като няма да надвиша годишните прагове, защото през останалите месеци няма да ползвам такова количество.

Отговорът беше, че трябва да мина отново по процедура за регистрация на сондажа, защото едва ли не това се възприема като ново съоръжение. Освен това, ако над три месеца ползвам 10 л/сек. трябва да направя още един сондаж и да се сдобия с апаратура за проучвателен сондаж, който да следи нивата на водата ежечасово. Това е тотално безумие. Миналата Пуснах за одобрение един стар сондаж, вече година и половина ни вопъл, ни стон”, разказва Петров.

Но административните пречки не свършват дотук. Понеже водата в района му се намира на по-голяма дълбочина, инвестицията в напояване е и по-енергоемка. Зеленчукопроизводителят взема решение преди две години да се подсигури с изграждането на трафопост, но от енерго дружеството му казват, че е нужно първо да им предостави разрешително за водовземане.

„Процедурата по разрешително за сондаж е следната: на база на цялата ти документация се издава разрешително за изграждане, след това градиш, после кандидатстваш за водовземане – в най-добрия случай минават три години, и чак тогава може да се започне процедурата по трафопоста, която също е толкова дълга и сложна. Аз още чакам. Цялата история е абсурдна, защото в същото време не спира да се говори за важността на зеленчуците в България”, споделя младият земеделец.

По думите му вместо да чака години при инвестиция от над 100 хил. лв., е по-добре да ползва агрегат. Ще му излезе по-скъпо, но ще започне да избива вложенията си още същия сезон. Според Даниел има много възможности за коопериране и инвестиции в напояване, но ръцете на фермерите са вързани от държавата.

„При нас имаме кооперации, има производители с възможности, проблемът не е в парите, а в процедурите. Ние сме примерно 4-5 човека в землището, можем да направим един голям сондаж за всички ни, ще регистрираме сдружение и ще си работим. Проблемът е, че в момента, ако имам законен сондаж нямам право да продавам на комшията. Възможно е само заедно с Напоителни системи, но при нас системите им са разрушени. Така се оказваме в нерешим казус и неравностойно положение”, обяснява още Даниел Петров.

Той разказва как остатъците от старата инфраструктура за напояване все още може да се видят в полетата и се чуди защо държавата не позволи на земеделците поне да я ползват за водоразпределение, като например се вкара в система между няколко производители от едно землище.

„И накрая излиза, че държавата дава субсидии за скъпата вода на "Напоителни системи", а ние със сондажите, които плащаме много и скъп ток, инвестирали сме и сме изградили, не получаваме подкрепа”, казва на финал Даниел Петров.