Сушата не само в Добруджа, но и в страната през последните години е поголовна. Всяко лято настъпват месеци без валежи, придружени от изключително високи температури. От това страдат производителите не само на основните полски култури, но и тези на плодове и зеленчуци. 

Темата за ефективното управление на водата беше засегната по време на информационна среща в Добрич на тема "Земеделието в Плана за възстановяване и устойчивост и новата Обща селскостопанска политика". 

Държавата е длъжник на земеделските стопани. През последните 30 години площите за напояване у нас са спаднали няколко пъти. В същото време в съседна Гърция са утроени. Това е станало точно през тези 30 години.

Изразиха мнение присъстващи на срещата. 

Водата в Добруджа е твърде ценна, тя е в дълбочина, няма естествени ресурси. Използването й изисква твърде много инвестиции, тъй като само прокопаването на сондажите и прокарването на необходимите съоръжения е изключително скъпо, категорични са земеделските производители.

„И малкото налични водни ресурси в Добруджа не се използват. Умишлено на няколко пъти се спираха европейските средства за напояване. Сега през септември за първи път ще бъде даден старт на процедурата за напояване“, подчерта експерт по време на срещата. По думите му използването на водата многократно увеличава добавената стойност в земеделското производство.

„Това е самата есенция на европейското подпомагане – да се увеличи качеството на живот, да се повиши добавената стойност и доходите в селските райони, на практика не е изисквано достатъчно и не се е получило като резултат по отношение на водите“, категоричен е експертът, участвал в дискусията. 

Земеделците от Добруджа, особено от общините с традиции в отглеждането на плодове и зеленчуци, вече са на път да се откажат от производство, изискващо напояване и изграждане на поливни системи. „Няма подкрепа от страна на държавата за напояване. Това съсипа зеленчукопроизводството в Шабла и Каварна, тръбите са нарязани, а полетата се използват за зърно“, сподели стопанин пред Агри.БГ.

По думите му потомствени зеленчукопроизводители и овощари се отказват от бизнеса, тъй като използването на водата – този ценен ресурс, им излиза твърде скъпо. „Няма как да правиш съвременен бизнес в земеделието и да разчиташ на бездушието на държавните чиновници“, категоричен е фермерът.