Младите хора обичат да се изявяват. Те сами по себе си  са иновацията в селското стопанство. Това каза организаторът на традиционалния Национален форум на младите фермери – Владимир Уручев. Събтието се проведе в Аграрен университет – Пловдив. 

В средата на юни отварят прием по подмярка 6.3

Четвъртото издание на форума, на който Агри.БГ е медиен партньор, се състоя в сътрудничество с Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ), Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) и Националната асоциация на младите фермери в България (НАМФБ).

Тема на тазгодишното издание на Националния форум са иновациите и новите технологии за развитие на устойчив земеделски сектор в България. В борбата за следващия най-успешен млад фермер на България участваха 7 проекта, повечето от които на млади дами. 

По традиция, победителят в конкурса ще представи България на Европейския конгрес на младите фермери в Брюксел и ще се състезава за Европейската награда за млад фермер. Тази година журито присъди голямото отличие на Георги Мутафчиев. Той е само на 18 години и е от Банско. Младият фермер презентира иновативен подход за производство на биосуроватка от козе мляко. Пред Агри.БГ Мутафчиев разказа повече.

"Това е един нов и интересен процес. Повечето мандри в България не използват суроватката и т.нар затворен цикъл не е напълно затворен. Това е един продукт с доста високи хранителни качества, с полезни свойства и върху организма, който просто бива изхвърлян или даван за храна на животните. Ние решихме да вкараме тази суровина в търговски вид и да предложим нещо абсолютно уникално и иновативно на българския пазар. Реално ние сме първите хора, които произвеждат регистрирано и законно този биопродукт в България", каза Мутафчиев.

Заедно със своето семейство, Георги отглежда 240 кози. Производственият капацитет на мандрата е около 400 л. дневно. Малкото количество суровина, което се преработва дневно обаче е конпенсирано от бутиковата биопродукция, която фермата произвежда. 
Младият производител вече няма търпение да представи страната ни на Шестия европейски конгрес на младите фермери.


"Ще бъде наистина много интересно за мен. Аз съм на 18 години и това ще бъде за мен първата стъпка за мен в сферата на земеделието и предприемачеството. Очаквам да направя много и интересни контакти и връзки с други млади фермери от европейските страни, за да може съответно да открием и общи пътища и да работим заедно, каквато е и идеята на Европейския съюз (ЕС)", добави той.

На форума бяха отличени и други успешни проекти. Награда за най-иновативен проект спечели Александър Сотиров. Той беше избран с единодушие от журито. Вижте какво представлява проекта му.

"Иновацията, която прилагам в нашето стопанство е внедряване на метеорологични станции и специализиран софтуер за сигнализация при проблем, който взима данни от тези станции и дава информация за развитието на болестите по растенията. Оттук вече имаме възможността да установим точните моменти на зараза и съответно да третираме на точното място, в точното време. Разбира се, третираме само тогава, когато е нужно. В момента наложилата се практика при повечето земеделци е, че те извършват по едно третиране всеки месец, което е изключително скъпо, а в много случаи и ненужно", обясни Сотиров.

Освен, че спестява време, софруерът има възможност да задава и препоръка за оптимално торене, като дава информация кога дадена култура трябва да се натори, с каква доза активно вещество и точно в коя фаза. Това гарантира изключителна точност и правилно изхранване на растенията.

Награда за най-устойчив проект пък грабна Агора Кулева, която е потомствен животновъд. Семейство Кулеви развиват своето стопанство над 20 години. 

Друг интересен проект беше този на Ванко Иванов. Неговото стопанство се намира в село Галата, Ловешко. Той стопанисва малко над 3 хил. дка пасища и ливади в 10 землища.

"Моята изява е свързана  с опазването на биоразнообразието и видовете в защитена зона по Натура 2000.  
Новите технологии това са няколко нови трактора с инкорпорирани към тях мулчери и шредери, които раздробяват инвазивната растителност, като не я натрупват, а я разтилат върху самото пасище. По този начин позволяваме на спящите семена  в почвата да покълнат и по естествен път да се възстановят.
Това помага на моето стопанство най-вече с това, че ми се намали фонд работна заплата, труда е по-малко, работата е в пъти по-бърза и икономия", разясни Ванко Иванов.

Специален гост на форума и тази година беше председателят на Европейската асоциация на младите фермери (CEJA) Ян Маес. Той даде ценен съвет на родните производители.

"Основният съвет, който мога да дам на българските фермери е да се постараят да се обединят, за да могат да излязат с един силен и общ глас, който да се чуе от българското правителство. По този начин да участват и в създаването на SWOT анализа и стратегическия план за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Основно младите фермери трябва да се уверят, че всички те са заедно в една стабилна и силна организация, да дискутират исканията си и да ги представят на правителството. А това какво те искат да постигнат, зависи само и единствено от самите тях", каза Ян Маес.