Сега много бързо трябва да отделим и приоритизираме 20-25 обекта на „Напоителни системи” в дадени райони за доставяне на вода основно за производителите на плодове и зеленчуци. В момента имаме около 25 работни дни. Това съобщи пред Агри.БГ Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите, след среща на сектора с премиера относно парите за земеделие в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Нов прием по мярка COVID-19: Чака се зелена светлина от Европа

Стана ясно, че браншовите представители са получили уверения за увеличаване на средствата за земеделие, след като в последния вариант на Плана те бяха сведени до 247 млн. лв. и то за „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство”, а после бяха извоювани нови 170 млн. лв. „Достигнахме до това да се отделят поне още 100 млн. лв. по грантовата схема”, уточни Джиков.

По думите му сектор „Земеделие” е единственият, заради който Планът на страната ни все още не е предаден и сме последни. „Предложих, че може да превърнем негатива в позитив и да имаме възможността да погледнем плановете на другите държави, като вземем от тях най-доброто и да го заложим в нашия, макар с 2-3 месеца закъснение”, каза още браншовият представител. По регламент страната ни има право на редакции впоследствие. 

Тодор Джиков: Земеделското министерство се ангажира да започне незабавно изработването на аргументирани проекти, които биха отнели около 6 месеца. С тях можем да активираме веднага заемната част на Плана и да не чакаме 2023 г. 

„Експерти от хидромелиоративния състав на Министерството на земеделието са изчислили, че са нужни 1 млрд. и 800 млн. лв. за цялостна рехабилитация на водопреносните съоръжения в страната. Както Румъния от преди 3 години ударно инвестира чрез външни заеми във възстановяване на хидромелиоративната си система, по този път да тръгнем и ние. Може да се възползваме от възможността за нисколихвен заем, който се изплаща до 30 години", уточни Джиков.

Според него задължително обаче ще се мине през някакво преструктуриране на Дружеството или поне до довеждане на икономическата му рентабилност. "Колко точно ще е сумата, която ще искаме като нисколихвен кредит, зависи от това, колко проекта ще успеем да вкараме сега по грантовата част", обясни още председателят на НАК.