800 млн. лв. от Плана за възстановяване, предвидени да съживят напоителните системи, дават много надежди. Фермерите обаче коментират новината със скептицизъм, подозирайки, че тези милиони подобно на водата няма да стигнат до тях, а ще изтекат някъде по пътя. 

Смарт напояване в България. Възможно ли е?

Какво се случва в момента? Поливното земеделие е сведено до минимум, защото инфраструктурата е компрометирана, загубите на вода за огромни, цената е висока. Биенето на сонди е скъпо и дълго занимание, с което много малко стопани имат смелостта да се захванат. 

Всичко това води до невъзможност да се прави ефективно напояване. Икономически е неизгодно и усилията не са оправдани. Все негативни последици от едно недобросъвестно и недалновидно управление на системите през годините, от което фермерите само страдат и правят молебени за дъжд.

Похвално е, че ще се излеят поредните милиони, но въпросът е къде точно. Според най-засегнатите от сушата производители тези пари трябва да бъдат насочени там, където има най-голяма нужда от тях.

„Инфраструктурата се нуждае от генерален ремонт. Но равно разпределение във всички региони е погрешен подход. В Северна България в момента има по-голяма проектна готовност и има по-голяма нужда“, коментира Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България, по Bloomberg TV.

През лятото екоминистърът обясняваше наляво и надясно, че фермерите трябва да си търсят алтернативни източници – каквото и да означава това. Първото предложение на стопаните за облекчен режим за биене на сонди засега среща отпор. Следващото им предложение пред земеделското министерство е да има надграждане при отпускането на средства.

„За да има цялостен ефект, освен водата, която трябва да стигне до полетата на фермерите, те трябва да имат и възможности да напояват. Това е свързано с инвестиция от тяхна страна. Да се предостави и възможност за самите фермери да закупят съответната напоителна техника на база на Европейската програмата за развитие на селските райони“, предлагат от АЗПБ.

Уж, такава е идеята и по втория проект от Плана за възстановяване – за електронно земеделие. Земеделският министър обяви, че той ще позволи да се програмират след това компенсаторни мерки за фермерите в обхвата на новия Стратегически план. 

Идеята е логическа, осеяна с добри намерения, стига и условията за допустимост на бъдещите мерки за напояване и дигитализация да се разпишат така, че да са посилни за фермерите, които имат най-голяма нужда. 

През последните години водата е не само ценна, но и дефицитна. Едва ли ще поевтинее, ако инфраструктурата се подобри и липсват големи загуби, но поне стопаните да знаят за какво плащат и да се възползват най-накрая от това така мечтано поливно земеделие. За дигиталното не знаем, то май най-малко вълнува онези малки и средни производители, които за момента просто оцеляват.