За никого не е тайна, че хидромелиоративната система в България е сериозно увредена. До момента средствата, получавани на ниво система, бяха напълно недостатъчни дори за основна поддръжка, като едва около 8% от „годните“ площи, обслужвани от Напоителни системи, реално се напояват. 

Най-големият проект за автоматизирано напояване в света

И докато Румъния инвестира 2,5 млрд. евро за ремонт на напоителната инфраструктура на страната, България - за да се справи с нерешените от години проблеми с напояването, обяви близо 100 млн. лв. по подмярка 4.3 за инвестиции във възстановяване на старата инфраструктура. Инвестиция, която земеделците определиха като грешка.

Идеята на министър Десислава Танева е, чрез 100-те млн. лв. да се реновират старите напоителни съоръжения, така че да се постигне по-голяма ефективност и по-малко загуби. Тук обаче трябва да уточним, че подмярката ще финансира инфраструктура извън земеделските площи и не включва в обхвата си вече съществуващи инсталации в стопанствата.

Според земеделци от Северна България мярката е практически неприложима за тях, а старите инсталации, където ги има, са непригодни за напояване в наши дни. 

"За мен е грешка, че се мъчат да възстановят стари съоръжения и парите се наливат там. Това касае само Южна България. Ние от Северна не можем да участваме, защото нямаме изградена напоителна мрежа", заяви за Агри.БГ Борислав Горанов, зърнопроизводител от Кнежа.

Румъния инвестира 2,5 млрд. евро за напояване. А България?

Впоследствие стана ясно, че земеделското министерство спечели проект, оглавен от вицепремиерът Томислав Дончев по новия инструмент на ЕС - Next Generation EU. Той е създаден по предложение на Европейската комисия (ЕК) и цели устойчиво, съгласувано и справедливо възстановяване на държавите-членки на ЕС от кризата, породена от пандемията от COVID-19.

В периода 2021-2023 г. земеделското министерство ще реализира проект за подобряване на състоянието и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура, с общ планиран ресурс от 848 млн. лева.

По проекта се предвиждат дейности по реконструкция, възстановяване (проектиране и строителство), модернизация на напоителни канали, напоителни полета, деривации, помпени станции, напорни тръбопроводи, изравнители, водохващания, язовири и обекти за отводняване –отводнителни помпени станции, канали и диги. 

Реализацията на проекта ще доведе до значително намаляване на загубите на вода при едновременно нарастване на поливните площи, подобряване на ефективността на поливните процеси, опазване на земеделските земи от вредното въздействие на водите, предотвратяване на риска от бедствия и адаптиране на земеделието към климатичните промени. 

Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я) изпрати становище до ресорното министерство, с което дава идея как напояването в Североизточна България може да се дигитализира.

“По наша информация загубите от пренос на вода по остарялата канална мрежа на Напоителни системи са изключително големи. На практика се оказва, че до полетата за напояване достигат по-малко от 10-20% воден ресурс от отпусканата вода от язовирите.

Има драстични примери затова как преди години са отпуснати 17 млн. кубика вода от язовир "Ястребино", а малинопроизводителите са използвали само 800 00 кубика. Такава справка може да се направи от графиците на подадената към Напоителни системи вода от МОСВ и реално фактурираната и отчетена от потребителите вода към Напоителни системи”, уверява Божидар Петков, председател на асоциацията.

Идеята е да се рехабилитира участък от стратегическия канал от язовир "Ястребино" до град Опака, който е с дължина около 41 км.

“Това би бил първият пример за смарт напояване на обширен регион в Североизточна България. Това е участък, който захранва с вода почити половината производство на малини и ягоди в страната, заедно с много плодове и зеленчуци”, коментира Петков пред Агри.БГ.

По думите му рехабилитацията на канала с водопроводните тръби ще бъде значително по-евтин вариант, отколкото ремонт на огромните по размер и обем открити канали. По оценка на инженери хидролози на БАМ-Я, инвестицията няма да надхвърли 50 млн. лева. А по информация от Напоителни системи ,ремонт на каналите се оценява на над 100 млн. лева в тези участъци, увери браншовикът.

“Предложението ни е във връзка с това, че поливните площи са намалели драстично и вече не е рентабилно да се пренася вода в огромни открити канали, а е необходимо да се модернизира доставката й. Това може да се случи с помощта на тръбопровод от полиетиленова тръба или друг вид евтин материал, който ще даде изключителни предимства и положителни ефекти през следващите до 50 години и то без да се копае и нарушава инфраструктурата”, обясни още председателят на БАМ-Я и добави:

“Смятаме, че има средства за този иновативен и смарт проект, предвид че тези 846 млн. лв. трябва да се изразходват приоритетно за подпомагане на чувствителните сектори “Плодове” и “Зеленчуци”. 

Такава е и препоръката на специалистите, които казват, че в зърнопроизводството трябва да бъде направена конверсия за по-сухоустойчивите култури и сортове, а водата да се подава икономично към чувствителните сектори, където технологично, без напояване не е възможно да се реализира каквото и да е производство”, каза още Петков.

Ето и някои от ползите, които подобен проект може да донесе:

- Непрекъснато и постоянно подаване на вода през целия сезон;
- Загубите на вода ще бъдат сведени до минимум, вследствие вкарване на вода в тръби. Това ще кореспондира с европейските норми за икономия на вода, свързани с производството на 1 кг земеделска продукция;
- Водните запаси на язовирите ще се увеличат или съхранят многократно за кратък период от време заради реализация на огромни икономии на вода;
- Ще бъдат намалени драстично въглеродните емисии от десетките и стотици водни помпи на бензин и дизел, които работят, за да вкарат водата под налягане от канал в изградените системи за капково напояване;
- Целият процес на подаване и на разпределение на водата за поливане ще подлежи на дигитализация и електронно, дистанционно управление, което пряко кореспондира с втория проект за дигитализация на селското стопанство;
- По примера в Гърция - това ще позволи дистанционно отчитане и събиране на таксите за вода в реално време, без загуба на човешки трудов ресурс;
- Ще бъде осигурена възможност за дигитализация и електронно управление на поливните процеси и торене в самите стопанства, чрез използване на смарт системи за подаване на вода и торове точно толкова, колкото е необходимо и то в най-подходящото време от денонощието.


Божидар Петков е убеден, че всичко това ще позволи на страната ни да намали използването на торове с 30%, както и да редуцираме използването на препарати за растителна защита с 50% и на минерални торове с 30%, каквито са и изискванията на Зелената сделка на ЕК.