Това е голяма грешка. Така бившият министър на земеделието Мехмед Дикме коментира идеята за изваждане на БАБХ и Агенцията по горите от аграрното министерство. 

Гласувайте:  Одобрявате ли Иван Иванов за земеделски министър?

Според него проблемът няма да е само административен. Мехмед Дикме припомни, че подобно отделяне на горите е правено преди години с горската агенция и определено е отчетено като грешна стъпка. 
“Ако отново се направи, към министерския съвет трябва да се направи специален орган, защото става безконтролно. За БАБХ е същото. Става въпрос за здравето на хората, за контрола на производството, за разрешителни режими и т.н.”, обясни Дикме и попита:

“С какво ще се занимава министърът на земеделието, ако БАБХ и горите излязат от ведомството?”.

Ако министърът поиска да се направят проверки на “виртуални животни”, например, какво може да направи?

“Нищо не може да направи, защото проверяващите няма да са на негово подчинение”, категоричен е специалистът. 

Мехмед Дикме припомни, че храните са били към министерството на икономиката през 2001-2005 г. 

“Тогава с Пламен Моллов направихме всичко възможно да се промени това, защото мястото на храните е там, където е суровината - производството и преработката. И там се концентрират - точно така, както трябва да бъде, националната служба за растителна защита, ветеринарно-медицинската служба... Стана една добра структура, която да се контролира и да е на подчинение на министъра на земеделието, защото трябва да има връзка между нея, областните служби - които също осъществяват контрол, Държавен фонд “Земеделие” и т.н. 

Питам, сега, при това положение, когато отиде БАБХ към министерския съвет, кой ще предложи да утвърждаване имунологичната програма във ветерината област?”, коментира бившият министър. 

Друг въпрос също става резонен. Ако бъде свикан съвет на министрите на ветеринарна тема, кой ще отиде? 

“За животните и безопасност на храните отговаря DG Sanco. Тази служба е към еврокомисаря по земеделие. Логично е и у нас тази структура да е към министъра на земеделието и наистина е така - кой ще отиде да отговаря?. Не виждам нито един министър - и аз дори, как би могъл да води диалог с някоя животновъдна организация, когато нищо не мога да направя, защото контролът - имунизацията, ушните марки и т.н., не е към министерството”, посочи Дикме, като отбеляза, че все още не се е запознал с новия министър - Иван Иванов, но със сигурност ще се срещне с него. 

 Мехмед Дикме: Секторът е много труден и много тежък. Преплитат се изключително много интереси. А с браншовите организации трябва да се намери точен и правилен подход. 

 Проблем, следствие от отделянето на агенциите от министерството ще бъде и промяната на редица нормативни документи, смята бившият аграрен министър. 
“Мисля, че времето за това ще е повече дори от шест месеца. Знаете ли колко много наредби и закони има, касаещи тези структури? И всичко това, трябва да се промени”. 

Дали реално намерението и обявената нулева толерантност срещу корупцията ще се случи по този начин?
“Бойко Борисов дойде с намерението да ликвидира и изкорени корупцията, а си отива като министър-председателят, оглавявал правителство, обвинявано в най-много корупция. Пътят към Ада е постлан с добри намерения. Това мога да кажа за намеренията”, каза Дикме.

Мехмед Дикме: Не слушайте българските политици какво говорят. Гледайте какво вършат!

Специалистът сподели, че наблюдава сектора от 90-а година.

“Познавам всички министри оттогава досега. Министерството никога не е било така слабо - говоря за последните 20 години. Мисля, че от всички Десислава Танева се опитваше да направи нещо. Доколко успяваше е съвсем отделна тема. 

Ако питате всеки поотделно, ще каже, че той е направил най-много. Ние, през 2001-2005 г., когато аз бях министър, имахме много тежка задача. Водихме преговорите за присъединяване по глава “Земеделие”. Тези пари, които в момента се раздават, нито едно евро не е коментирано или  е допълнено. Всичко, което е заложено и договорено, това го направи нашият екип. Оттам нататък те трябваше да преразпределят средствата. 

Как да дам оценка, когато положението е такова, че се вървеше след проблемите, а не предварително да се седне и да се измисли стратегия. 

Ние правехме отраслови стратегии с браншовите организации обсъждахме, търсехме, намирахме финансиране. По наше време имаше 25% необработваема земя. Рентата на земята беше 5 лв., а днес минава 100 лв. на някои места. Между 80 и 100 лв. Беше цената на декар земя, а днес отива на 2000 лв. И това е, защото има създадени условия. Доколко е надградено след това, историята и земеделците ще кажат”, отбеляза Дикме.  

Той се възмути от несправедливостта в критериите за кандидатстване по подмерките 4.1 и 4.2 от ПРСР.

“Има много голям парадокс - от една страна казват, че искат да подпомагат младите фермери, но отворете мярка 4.1 и 4.2! Там е забранено да кандидатстват млади фермери - написано е черно на бяло - право да кандидатстват имат само фирми, които има най-малко 36 месеца стаж. Е, как тогава подпомагаме младия фермер? Цяла Европа прави стимули младите да се включват в земеделието, а тук им забраняват - казваш им, че не могат да участват в програмата. Освен това е сложен минимален праг за кандидатстване 30 000 - 40 000 евро - как тогава да кандидатстват малките?”, попита реторично Мехмед Дикме и заключи:  

“Когато се взема решение, трябва да се обсъжда. Във всяко едно решение има две страни - позитивни и негативни факти”.