Люцерната е култура с дълга история в българското земеделие. Тя присъства от много години в сеитбооборота на нашите стопанства. Спецификата на българските почви и климатичните условия у нас позволяват отглеждането ѝ без особени трудности, твърдят специалистите. 

Четете още: Фермери, приемът за държавната помощ заради войната в Украйна е отворен

 

„Люцерната беше малко позабравена заради ситуацията, в която се намира българското животновъдство като цяло. Смятам обаче, че тя е една добра алтернатива в трудни времена, защото родното земеделие се намира в сложна ситуация. Виждаме какво се случва с нашите основни продукти като зърнопроизводители. Поголовно паднаха цените на зърнено-житните култури - пшеница, царевица, както и на маслодайните култури - слънчоглед и рапица. Тенденция като цяло е да останат ниски“, коментира за Агри.БГ Андрей Мачуганов. 

Той даде пример с култура № 1 във всяко зърнопроизводствено стопанство – пшеницата, чиято цена беше достигнала 600-700 лв./тон преди 2 години. В момента обаче за текущата реколта и за новата се говори за цена под 300 лв./тон. Търговците предлагат сделки на 260-280 лв./тон за новата реколта, стана ясно от думите му. 

По негови разчети, отчитайки факта, че всяко стопанство си има собствена технология за производство и разходи, при цена под 300 лв./тон за пшеницата, при среден добив около 700 кг в нормална добра година, не само че няма печалба, но и стопаните ще бъдат на загуба. 

Различни фактори определят този резултат, но най-значителни са цените на суровините, необходими за производството. През последните две години торовете, семената и препаратите за растителна защита не само не поевтиняха, следвайки нивата на готовата продукция, но и задържаха миналогодишните си позиции. 

Скъпи торове, евтина продукция

В зърнопроизводството има едно неофициално съотношение – цената на 1 тон пшеница винаги е била близка или равна на цената на 1 тон амониев нитрат. „В момента обаче с тон пшеница не може да си купите половин тон амониев нитрат“, обяснява зърнопроизводителят. Той напомни, че рентите са другото скъпо перо.

„Масово колеги в цяла България говорят за адекватно определяне на рентите, както и за освобождаване на земята, която е на едрите собственици. Използването на скъпите държавни и общински земи, които меко казано става безпредметно. За съжаление, при зърното със сигурност нищо добро не ни чака тази година. Дано това да не е дългосрочна тенденция, но нещата никак не са розови“, коментира още Андрей Мачуганов.

Фамилното стопанство, в което той работи с баща си, вече е диверсифицирало производството си, вкарвайки в сеитбооборота големи площи с люцерна и съответно редуцирайки другите култури. 

„Продължаваме да произвеждаме и стандартните култури, но люцерната заема най-голяма площ в нашето стопанство. Това решение взехме, след като предвидихме днешната ситуация. Намираме се в Черноморския регион, където са едни от най-големите производители на пшеница - Русия, Украйна, Румъния, Казахстан. И няма как да не се получи надпревара с евтиното черноморско зърно. Дали е в резултат на войната, или има други причини, просто виждаме евтино зърно в целия свят, особено идващо от Черноморския регион“, категоричен е той. 

 

В тази ситуация люцерната е добра алтернатива, тъй като нейната себестойност е много по-ниска от тази на пшеницата и е многогодишна култура. Обработките, необходими за изграждане на насаждението, се правят веднъж на 5 години, колкото е средният живот на едно люцерново поле. 

Един път се прави обработката на почвата, разходите за засяване са еднократни. За разлика от пшеницата, тази култура няма нужда от фунгициди и листно подхранване. При люцерната третирането с препарати за растителна защита е само при нужда, докато при пшеницата е задължително.

Мачуганов напомни, че люцерната няма нужда от скъпото подхранване с азотни торове, без което пшеницата, царевицата и слънцето не могат. 

Като азотофиксираща култура, люцерната няма нужда от азот, тя го създава и фиксира в почвата. Люцерната е прекрасен предшественик.  

Процесът по прибиране е много лесен – коси се от 3 до 5 пъти годишно в зависимост от валежите, които падат през годината. 

„Добивите от декар по нищо не отстъпват на тези от пшеницата, дори бих казал, че ги надминават, защото в една нормална година от декар люцерна се прибират между 800 и 1 200 килограма суха маса, докато при пшеницата добивите са между 600 и 900 килограма в добрия случай“, сподели още Мачуганов. 

Пазари 

Семейната фирма на Андрей и Димитър Мачуганови има предприятие, което целогодишно купува люцерна. „Ние внасяме люцерна от близките ни държави - Румъния, Молдова, тъй като експортният потенциал е необятен. Тази култура не може да бъде отглеждана в Русия и Украйна, защото там е прекалено студено за нея. Страните, в които има много люцерна – Испания и Щатите, пък не могат да я отглеждат без поливане. 

Потенциалът за търсене на люцерна в световен мащаб е голям и ще расте. Отделно интерес има и на българския пазар.

Опитът на Мачуганови показва, че през зимните месеци от септември до март в България има недостиг на люцерна и високо търсене под всякаква форма - бали или пелети. 

„Люцерната е незаменима в храненето както на едрия рогат добитък, така и на другите животни, като кози, овце, коне, зайци. Затова пазарният потенциал както за реализация в България, така и за експорт, е изключително висок“, каза още Андрей Мачуганов. 

Предизвикателства

Предизвикателството при отглеждането на люцерна е това, че стопанинът трябва да се съобразява изключително много с времето. „Ако при една пшеница или царевица влезеш да жънеш, когато тя е готова, при люцерната трябва да си малко по-внимателен с планирането и да гледаш прогнозите за времето, тъй като люцерната трябва да се изкоси на полето, да изсъхне там и чак след това да бъде балирана“, споделя опита си младият фермер.