„Ако по някакъв начин не си отстоим правата и държавата не се заангажира, това вече ще е пагубно за много стопани”, коментира ситуацията в зърнопроизводството Людмил Работов, председател на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив, пред Агри.БГ.

Какво ни казахте: Разходите растат, а ставките не мърдат

От сектора не приеха добре това, че бяха извадени от извънредното кризисно подпомагане заради войната в Украйна. Стана ясно обаче, че при последната, трета мярка са включени и производителите на слънчоглед.

Може да видите ставките тук.

Именно ситуацията с тази култура повиши нивото на напрежение между държавата и бранша. Преработвателите у нас се снабдяваха с украински слънчоглед на по-ниска цена, докато родните производители алармираха, че за тях няма пазар.

„Като цяло няма търсене на пшеница, няма търсене и на слънчоглед. Колегите задържат количества, защото няма рентабилност. При добив от 200 кг/дка слънчоглед при нас, понеже нямаше валежи през юни, сега при цена от 1000 лв./тон, в стопанството влизат 200 лв. приход, а разходите са нараснали от 40% до 400% при торовете”, обърна внимание Работов.

Той изчислява, че при пшеницата, ако преди едно производство е струвало около 150 лв./дка, то сега отива на 350 лв./дка. Актуалните цени на торовете по думите му достигат до 2000 лв. без ДДС. „Беше нужно държавата да се намеси по някакъв начин, а не да ни изключиот извънредната помощ за войната в Украйна. На всички трябва да се помогне, съгласни сме, но ние се чувстваме малко като доведеното дете”, каза още браншовият представител и припомни, че догодина таванът по помощта ще се увеличи на 93 хил. евро за стопанство.

„Единственият сектор, който беше печеливш като рентабилност на стопанствата и прибавяне на стойност към брутния вътрешен продукт, отива към провал. С недалновидната политика унищожиха животновъдството, овощарството, зеленчукопроизводството, а сега тръгват да унищожават и зърнопроизводството”, смята представителят на сектора.

По думите му има много какво да се свърши, ако управляващите имат желание. „Закон за браншовите организации, поземлените отношения трябваше да се отрегулират,  да няма недоразумения, много са нещата, но на първо време тук вече говорим за оцеляване. От опростяване на мерките, които бяха в предишния период и максимална допустимост, сега минахме към усложняване. Това, че не участваме в ПРСР не е добре, защото рано или късно тези машини пак ще се амортизират и ще загубим статута си на една доста добре стояща аграрна страна по отношение на зърнопроизводството”, каза за финал Людмил Работов.