Какво е компост и кои са основни технологични елементи за производството на качествен компост? Отговорите на тези въпроси даде гл. ас. д-р Цветанка Динчева от Института по зеленчукови култури “Марица” по време на лекция, организирана от ИЗК "Марица" и Център по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ).

СЕУ най-накрая заработи
 

Компостът като жив организъм

Компостът е продукт в твърда форма и кафяв цвят, който се получава от аеробно надграждане на биологични отпадъци или органични материали. Съдържа огромен брой микроорганизми, бактерии, гъби. Благодарение на тях в компостиращата смес протичат процеси, при които се образуват нови съединения. С приложението му в почвата се увеличава микробиологичната активност и се създават микробиологични популации, което спомага за потискането на редица патогени. “На компоста трябва да се гледа като на жив организъм”, посочва ученият. Качественият компост с добри агрохимични показатели може да подобри растежните качества на растенията, а некачественият може да им навреди. 
 

Биоразградими материали

Колкото по-добро е качеството на зеления материал, толкова по-лесно се произвежда компост. Материалът трябва да се събира и третира възможно най-пресен. Следва раздробяване на растителните материали посредством шредери. Структурата на компостиращата смес трябва да бъде добра и достатъчно рехава, за да позволява достъпа на въздух за дейността на микроорганизмите. Ако структурата не е оптимално компактна, могат да възникнат два проблема - да не се отделя топлина и бързо изсъхване на материала. Колкото по-малка е компостната купчина, толкова по-фина трябва да бъде компостната структура на материалите и обратно, посочва д-р Динчева.

 

Смесване в оптимално съотношение C:N (Въглерод:Азот)

За да протече балансирано разграждането, трябва да се следи за оптималното съотношение C:N. Двата елемента се изключително важни за жизнения цикъл на микроорганизмите и процеса на компостиране. Въглеродът е източник на енергия, а Азотът - основа за образуване на протеини. При по-високо съдържание на C, микроорганизмите нямат достатъчно N, за да изградят популацията си и разграждането на органичния материал не може да се случи ефектовно.  

Качествен компост се получава при стриктно спазване на съотношението СВЕЖИ - СУХИ материали. Препоръчва се компостиращата смес да бъде съставена от 50-70% кафяви сухи материали (листа, сено, клони), които са богати на C. Те са енергийната храна на микроорганизмите. 30 до 50% от купчината, трябва да е съставена от зелени свежи биоразградими материали. Те са сочни и влажни и се разлагат много бързо. Съдържа N съединения, които позволяват размножаване на популацията на микроорганизмите. 

Свежите материали трябва да се смесват напълно, или на слоеве със сухия кафеникав материал, за да не се преуплътни купчината и спре достъпа на кислород. При аеробна среда, започват процеси на гниене. Качеството на компоста се влошава, придобива неприятен  мирис и се отделя ферметационна течност.

За да се поддържа оптимален баланс на сместа е добре да се включат до 5% черни материали - почва или стар компост. Те са “маята”, която активизира процеса.

 

3 етапа на компостиране: разграждане, превръщане, узряване

Разграждане - в него участват микроорганизми (основно бактерии). Докато се хранят и размножават, те произвеждат топлинна енергия, която повишава температурата на разграждащите се материали. Микроорганизмите, които се развиват добре при по-висока температура, поемат по-нататъшното разграждане на материала докато се изчерпят хранителните им източници. Процесът е много важен за умъртвяване на патогените и плевелните семена в компоста.

Превръщане - то започва, когато температурата се понижи заради намалената микробиална активност в края на фазата на разграждане. Жизнената дейност на микроорганизмите (гъби и актиномицети) протича при по-ниска температура и те заместват предходните, за да довършат процеса на разлагането. На този етап е вече трудно да се разпознаят първоначалните органични материали.

Узряване - финалният етап, когато микробиалната активност замира. Материалът се охлажда и предоставя идеална среда за земните червеи, насекомите и ларвите да довършат процеса и да се получи компост с тъмно кафеникав цвят и наситена миризма на почва. Стабилният хумус се образува във фазата на зреене. В тази фаза се случва и процеса нитрификация. Компостът се пресява, за да се отстранят по-едрите частици, които могат да се върнат за доразграждане.

Биоразградими материали, подходящи за компостиране са растителни отпадъци от зеленчукопроизводството, плевелна растителност, окосена трева; клони от дървета и храсти, изсъхнали листа, слама; оборски тор. 

По време на компостирането е много важно да се контролират влажността и аерирането на материала. Контролът може да се направи с обикновен ръчен тест, като се взема в шепа компост и се натисне възможно най-силно. В случай, че между пръстите изтича вода, компостът е твърде мокър. Ако компостиращата се маса остане в цялостен вид, компостът е с оптимална влажност. При разпадне - компостът е твърде сух. 
 

Разбъркване и навлажняване на компоста

По време на топлинната фаза компостът се нуждае от много вода. След като температурата се понижи, трябва да се внимава с овлажняването му, т.като той вече не изпарява много вода и има риск да стане прекалено мокър. 

За да се осигури достатъчно въздух, компостът трябва да се разбърква периодично. Честотата на разбъркване зависи от материала и от размера на купчината. В началото на ферментацията трябва да се разбърква 1-2 пъти седмично. По-късно, когато биологичната активност намалява, честотата на разбъркване може да се намали до 1 път седмично. При всяко разбъркаване е добре да се проследява температурата, защото това дава информация дали процесът протича правилно и колко е напреднал.

При правилно протичане на процеса, в началото температурата трябва да бъде между 60 и 70℃. 

Опити на ИЗК “Марица” за компостиране с различни изходни материали, заложени през различни сезони, показват, че през пролетта и лятото процесът на компостиране се ускорява заради повишената външна температура. Ако компостирането започне през пролетта, ще са необходими около 3 месеца. През есента и зимата процесът се забавя заради ниските температури и намалената активност на повечето организми. Когато компостирането се заложи през есента, процесът реално ще започне през пролетта и ще са необходими 9 месеца за получаване на компост.