Кризата с Африканската чума по свинете (АЧС) у нас през последните месеци хвърли светлина върху проблемите, свързани с отглеждането на животни в най-малките лични стопанства – тип „заден двор“.

Вижте новата ни анкета: Трябва ли да се отпусне помощ de minimis за животновъдите заради сушата?

Част от тези стопанства са регистрирани в кметствата, а други съществуват извън закона с обяснението, че това е така от десетилетия. Местните власти често се стараят да не забелязват какво се случва в задните дворове на хората. Така пестят усилия и избягват конфликти с хората, които са и гласоподаватели.

„Регистрацията на стопанствата сама по себе си не е проблем, ще я облекчим като формални изисквания, но не това е същественото в момента“, коментира земеделският министър Десислава Танева на 11 септември.

Най-важни според нея са мерките за биосигурност, които трябва да се осигурят в личните стопанства. Очакванията на министъра бяха, че до края на този месец администрацията ще предложи проект за нови правила за „задния двор“.

Как изглеждат проблемите от гледна точка на фермерите? Агри.БГ потърси мнението на стопаните с анкета на тема: „Трябва ли да се промени редът за животните тип „заден двор“?“ 

В нея се включиха 798 читатели. Огромното мнозинство – 61% от участниците, са на мнение, че промените са наложителни, като едва 1% казват, че не могат да преценят. 

Повече от половината от участниците са категорични, че сегашните правила за личните стопанства не работят. 6% от отговорилите изрично уточняват, че ветеринарният контрол в „задния двор“ трябва да стане задължителен – така, както е за всеки друг животновъден обект.

На практика кризата с АЧС показа, че собствениците на лични стопанства търсят ветеринарен лекар, само когато има очевиден проблем с животните им, а не превантивно. Едва 2% от анкетираните смятат, че регистрацията на „задния двор“ е прекалено скъпа.

Голяма е групата участници в анкетата, които са на мнение, че проблемът с животните от личните стопанства е фалшив – 29%.

Малък е делът на отговорилите, които са доволни от действащите правила. 3% от участниците в проучването смятат, че сегашният ред е добър и не създава проблеми, а други 4% са убедени, че правилата са добри, но невинаги се спазват.

Пред Агри.БГ фермери поясниха, че някои малки животновъди предпочитат да развиват дейността си като лични стопани, за да избегнат плащането на социални осигуровки, които са задължителни за земеделските производители.

Тези задължителни вноски са особено неприемливи за пенсионерите, които искат да се занимават с животни като хоби главно за лични нужди, като продават само излишъците.