Чесънът е едногодишно растение, което при нашите условия се размножава само по вегетативен начин. За посадъчен материал се използуват скилидите както на подземните, така и на въздушните луковички.

Изисквания на чесъна към температурата

Чесънът не етоплолюбива култура. През различните фази на развитието изискванията на чесъна към температурата са строго специфични. Скилидите поникват при ниски температури (4-6°С) и колкото по-продължително е въздействието им, толкова по-силна коренова система се развива. При умерени температури (15-20°С) интензивно нарастват листата. Повишаването на температурата над 22-24°С, съчетано с въздушно и почвено засушаване, индуцира бърз растеж на скилидите и узряване на луковиците. Луковиците на зрелия чесън са силно чувствителни към студ. При температура -7...-9°С скилидите замръзват, а зачатъчните им листа загиват. Затова чесънът трябва да се съхранява в помещения, където температурата не пада под посочения по-горе минимум. Добре вкоренени млади растения, отгледани през есента, понасят без повреди -20°С. Това е наложило засаждането на сортовете от екотипа приморски (зимен чесън) през есента.

Изискванията на чесъна към температурата е сортово качество. По-студоустойчиви са стрелкуващите форми. Те по-малко се повреждат през зимните екстремно ниски температури и по-рано през зимата започват растежа в сравнение с неетрелкуващите. Степните форми са по-студоустойчиви от приморските. Растенията, отгледани от скилиди от приземни луковици, са по-чувствителни към студ в сравнение с отглежданите от въздушни луковички.

Изисквания на чесъна към светлината

Чесънът е светлолюбиво растение. Отглеждани като покровна култура, на засенчени места или при много гъсто засаждане, растенията избуяват - листата им стават тънки, дълги, по-светли, а лъжливите стъбла се удължават.

Всеки екотип и сорт чесън има специфични изисквания и към продължителността на осветлението. В южните географски ширини са разпространени сортове, които изискват по-къс ден. С увеличаване на географската ширина адаптираните към съответните условия сортове изискват въздействието на по-дълъг ден.

Съществува тясно взаимодействие между топлинния и светлинния фактор. Късият ден и ниските температури стимулират развитието на генеративните и вегетативните органи. Обратно, дългият ден и високите температури потискат развитиетго на генеративните и ускоряват развитието на вегетативните органи. По тази причина в северните райони няма стрелкуващ чесън и се срещат масово многогнездни сортове със силно разклоняващи се скилиди.

Изисквания на чесъна към влагата

Чесънът се смята обикновено за по-сухоустойчиво растение от лука, което се обяснява с по-обилния восъчен налеп и по-късия вегетационен период. Той обаче има големи изисквания към почвената и въздушната влага, особено през критичните фази на своя растеж - поникването, буйния растеж на листата и най-вече наедряването на луковиците. При обилна почвена влага засадените скилиди поникват бързо и дружно. При ниски положителни температури се развива бързо кореновата система и се забавя растежът на листата. След пролетното затопляне растенията изискват обилна почвена и въздушна влажност. Ранното пролетно засушаване предизвиква спиране на растежа, пожълтяване и изсъхване на старите листа. То се отразява крайно неблагоприятно върху добива. Поради слабо развитата и плитко разположена коренова система чесънът не може да използва вода от долните почвени слоеве, както и по-здраво свързаната с почвата вода. Това го прави чувствителен и към най-малките колебания в съдържанието на почвена влага и налага извършването на поливки или редовно напояване.

По време на завършване на вегетацията растенията изискват намаляване на почвената влажност. Напояване, както и обилни валежи не са желателни. Засушаването, съчетано с високи температури, ускорява отлагането на пластични вещества в луковиците. Спира образуването на нови корени и листа, а старите засъхват и отмират. Чесънът узрява. През целия период на растеж чесънът не понася преовлажняване, а по време на нарастването луковиците се напукват и загниват.

Изискванията на чесъна към почвата

За нормалния растеж на растенията се изискват богати, незаплевени, рохкави глинесто-песъчливи почви или карбонатни черноземи. Високи добиви от чесън се получават само на почви, добре запасени с хранителни вещества.