Черно гниене по морковите - Stemphylium radicinum (Maier, Drechsler et Eddy) Neergaard от клас Deuteromycetes, разред Hyphomycetales.

Черното гниене по морковите е повсеместно разпространена болест. Явява се на полето и в хранилището.

Симптоми на черното гниене по морковите - Stemphylium radicinum (Maier, Drechsler et Eddy) Neergaard от клас Deuteromycetes, разред Hyphomycetales.

При засяване на заразени семена, част от тях не поникват или се наблюдава сечене на младия кълн. Листата на болните по-възрастни растения жълтеят и изсъхват, основата на листните дръжки изгнива, а по петурата се явяват кафяви неправилни петна, покрити със зеленикаво кафяво спороношение. Най-характерни са признаците по кореноплода, които се явяват както на полето, така и по време на съхранение. Това са различни по големина петна с неправилна форма, слабо вдлъбнати и черни на цвят. При висока влажност по тях се образува черен налеп от спороношението на гъбата. По-късно в засегнатите места може да започне вторично гниене, но нападението от черно гниене по морковите е винаги повърхностно.

Причинител на черното гниене по морковите - Stemphylium radicinum (Maier, Drechsler et Eddy) Neergaard от клас Deuteromycetes, разред Hyphomycetales.

Патогенът презимува в растителните остатъци в почвата, в заразените кореноплоди и семена. Кореноплодите се заразяват и чрез директно проникване на инфекциозната хифа. Гъбата напада предимно слаби растения при висока влага и температура от 0 до 34°С (оптималната температура е 28°С). Болестта се предава при допир на болни и здрави кореноплоди по време на съхранението.

Борба с черното гниене по морковите.

Спазване на четиригодишно сеитбообращение. Използване на здрави и обеззаразени с ТМТД или Ортоцид 75 семена. Може да се третират и с топла вода (25 min при 50°С). Третиране на кореноплодите с ТМТД (500 g/100 kg) преди съхраняване, а тези за консумация се напрашват леко с вар на прах и се запазват при температура 2°С. За семепроизводни посеви морковите се потапят за 4-5min в 0,25% разтвор от Каптан или Фалтан.

Листен пригор по морковите - Cercospora carotae (Passerini) Solneim от клас Deuteromycetes, разред Hyphomycetales.

Болестта листен прогор по морковите е разпространена в цял свят, но най-вече в зоните с умерен климат.

Симптоми на листния пригор по морковите - Cercospora carotae (Passerini) Solneim от клас Deuteromycetes, разред Hyphomycetales.

Първите признаци се явяват по младите листа на морковите като закръглени или продълговати петна с по-светъл център. При по-силно нападение листната петура между нервите изсъхва, листът се завива и почернява. По стълата и листните дръжки петната са продълговати и леко вдлъбнати. При влажни условия се образува спороношение на гъбата.

Причинител листния пригор по морковите - Cercospora carotae (Passerini) Solneim от клас Deuteromycetes, разред Hyphomycetales.

Патогенът презимува в растителните остатъци в почвата, а може да се пренася и със семената. Гъбата може да се развива при температура от 8 до 37 °С. Оптималната температура за развитие на гъбата е 28°С. Патогенът прониква в гостоприемника през устицата. Разпространението на конидиите става чрез вятъра, водата или оръдията за производство.

Борба с листния пригор по морковите.

Спазване на 3-4 годишно сеитбообращение. Използване на здрави семена. Семената могат да се обеззаразят, като се сложат за 15 минути в топла вода (50°С), след което се третират с ТМТД или Роврал в доза 3-5 g/kg семе. Пръскане на растенията с Пероцин 75 Б - 0.25%, Дитан М 45 - 0.2% и др. Унищожаване на растителните остатъци след прибиране на реколтата от моркови.

Виолетова плесен по морковите - Rhizoctoniа vlolaceae Tulasne от клас Deuteromycetes, разред Аdопоmycetales.

Болестта виолетова плесен по морковите се среща сравнително рядко у нас, но при благоприятни за развитието и условия, загубите в добива може да достигнат до 80%.

Симптоми на виолетовата плесен по морковите.

Надземната маса на заразените растения жълтее, увяхва и изсъхва. При отскубване се вижда, че корените са загнили, а по кореноплодите се образуват петна, покрити с виолетова плесен, с множество дребни, черни склероции. Освен влошаване на външния вид, болните моркови загниват впоследствие от вторичните организми.

Причинител на виолетовата плесен по морковите - Rhizoctoniа vlolaceae Tulasne от клас Deuteromycetes, разред Аdопоmycetales.

Съвършената форма на гъбата е Helicobasidium purpureum (Tul.) Pat. от клас Basidiomycetes, подклас Heterobasidiomycetidae, разред Auriculariales (тази форма се среща рядко в природата).

Гъбата презимува в заразените кореноплоди и като склероции в почвата, където се запазва до 20 години. За развитието и са необходими голям достъп на въздух и висока влажност на почвата. Силно дъждовните години са неблагоприятни за болестта.

R. violaсеае заразява голям брой гостоприемници: аспержа, цвекло, люцерна, картофи, лобода, коприва, повитица и др.

Борба с виолетовата плесен по морковите.

Спазване на петгодишно сеитбообращение, като се редуват моркови с житни или лукови култури. Унищожаване на болните растения и на растителните остатъци. Третиране на почвата с формалин 1:50 по 5-101/м2. Кореноплодите не трябва да се съхраняват на едно и също място две или повече години.