Резанецът (Allium schoenoprasum L.) е многогодишно луковично растение, въведено в култура още в древността. Широко е разпространено във всички централно - и северноевропейски страни,  както и в САЩ, Канада, Австралия и др. Резанецът се размножава се чрез семена и чрез разделяне на луковиците.

Резанецът расте непрекъснато до късна есен, като през втората половина на лятото се появяват разклонения на общо дънце. През първата година от семето израства бавно дребно растение (на височина до 20 см) с няколко листа. На следващата година от всяко разклонение се образуват нови разклонения и до края на втората година се оформя цяла туфа с общо дънце (стъбло). Лъжливото стъбло е късо (до 10 см), съставено от 3-5 тръбести листа, дълги 12-15 см, цилиндрични, тъмнозелени. На втората година от всяко разклонение израства ниско тънко цветоносно стъбло (15-20 см височина), което завършва с дребно съцветие. Цветовете на резанеца са 15-20, тъмновиолетови. Приятният им цвят и гъстото разположение на цветоносните стъбла събужда интерес към това растение и като декоративно, като бордюр около цветни лехи, както практикуват любителите градинари в много западноевропейски страни. Малък процент от цветовете завързват семена. Те са слабо прикрепени към цвета и бързо окапват, при което се само засяват. Семената са дребни (абсолютна маса 0,9 г). Запазват кълняемостта си две години.

Измежду всички лукови култури резанецът се смята за най-ценен при приготвянето на супи и салати. Неговите хранителни достойнства се засилват и от високото му съдържание на витамини, минерални соли и етерични масла. Свързани на малки връзчици, младите растения на дивия чесън се предлагат почти целогодишно на европейските пазари, при което получават висока цена. По тази причина напоследък са разработени и са внедрени различни системи за форсирано производство в слабо отоплявани оранжерии и тунели.

При резанеца сортовото разнообразие е сравнително малко и селекционната работа с него е ограничена.

Дори и в страните с най-широко разпространение резанецът заема ограничени площи. Отглежда се в зеленчуковите градини вън от сеитбообращението, където посевите престояват 3-5 и повече години. Резанецът се размножава се чрез семена и разклонения на луковиците. Почвата за отглеждане на резанец се подготвя грижливо. Семената се сеят в ранна пролет. В по-южните страни за предпочитане е предзимната сеитба на резанец. По-масово е разпространено размножаването на резанеца чрез разделяне на туфите. То става също през пролетта и представлява мероприятие за подмладяване на вече застарелия посев. Туфите се подкопават, разделят се отделните луковички и всяко растенийце се засажда на 15-20 см в реда и 30-40 см между редовете. Притиска се добре към почвата и се полива. Прихващането е бързо, растежът е дружен. След 40-50 дни такива посеви са готови за реколтиране. С подходящ нож се изрязват лъжливите стъбла до повърхността на почвата. Тази операция се извършва 3-4, а понякога и повече пъти през вегетацията. Не бива да се оставят посевите да застареят и да образуват цветоносни стъбла. Тогава те са негодни за консумация.

За форсиране туфите се изваждат и се презасаждат в тунели, покрити с пластмасово фолио, или в слабо отопляеми оранжерии. В тези случаи е възможна и зимна реколта резанец.