Европейската комисия предложи нов пакет от мерки в подкрепа на земеделието във връзка с пандемията Covid-19. Те целят стабилизиране на пазара на селскостопански продукти и осигуряване на устойчивост на бъдещите цени и производство. 

ЕК предлага още мерки за стабилизиране на пазарите

Предложението включва помощи за частно складиране в млечния и месния сектор, оторизация на самоорганизирани пазарни мерки от операторите в тежко засегнатите отрасли и повече гъвкавост в програмите за пазарна подкрепа на плодове и зеленчуци, вино и др.

Какво означават тези възможности за българския земеделец и как той може да се възползва от тях? Подробности дават от Министерството на земеделието (МЗХГ).

МЛЕЧНИ И МЕСНИ ПРОДУКТИ

Млечните продукти, допустими за частно складиране, са обезмаслено мляко на прах, масло и сирена. Максималното количество сирене, разрешено за складиране за България, за период на съхранение между 90 и 180 дни, е 889 тона, което с 22% повече спрямо квотата през 2016 г.

Страната ни има опит в прилагане на подобна извънредна схема за помощ, като през 2016 г. сме усвоили 36% от предварително определеното ни максимално количество на складираните сирена. Важно е да се подчертае, че сумата за подпомагане включва както постоянните разходи за складиране в размер на 15,57 евро на тон продукция, така и 0,40 евро на тон на ден по срока на договорите.

В сектора на месото помощ за частно складиране може да бъде предоставена за месо от едър рогат добитък (животните трябва да са на възраст над 8 месеца) и за овче и козе месо за период от 90 до 150 дни. С едно заявление може да се кандидатства за частно складиране на най-малко 15 тона месо.

Частното складиране няма да може да отговори на потребностите в млечния и месния сектор в страната ни, характеризиращ се с дребно мащабни стопанства, но на ниво ЕС ще доведе до намаляване на предлагането и възстановяване на баланса на пазара в дългосрочен план.

Предвидено е разрешаване на доброволни споразумения за планиране и намаляване на производството в сектора на млякото и млечните продукти от страна на фермери, техни организации и асоциации. Това се прави с оглед на променящите се модели на търсене в този период на тежък пазарен дисбаланс.

Разрешението ще бъде временно -  за предстоящите 6 месеца. Предвид спецификата на сектора в страната ни, която се изразява в ниска степен на организираност и посредническа роля на организациите на производители, очакваме подобна мярка да не предизвика интерес у нас, казват от ресорното министерство.

ВИНО И ЛОЗЯ

В сектора на виното е предвидено 12-месечно удължаване на срока на разрешенията за изкореняване и на разрешенията за засаждане, които изтичат през 2020 г. Предвидена е и гъвкавост на мерките от националните програми за подпомагане в лозаро-винарския сектор - например разрешаване на бенефициерите да представят промени в текущи договорирани дейности в рамките на първоначално одобрения размер на допустимата помощ.

Допустима за подпомагане е мярката дестилация на вино в случай на криза, като полученият алкохол ще се ползва само за промишлени цели. Предвидена е и частична помощ за съхраняване на вино при кризи.

И по двете мерки (дестилация и съхранение) размерът на помощта се определя от държавата членка до максимум 0,8 евро/%vol/hl. Предвидено е помощта по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" да бъде увеличена на 80% от направените разходи (в момента е 75%). По мярка „Инвестиции“ помощта може да бъде увеличена от 50% на 60%.

България продължава да настоява за използване на неизразходваните средства за целева помощ. Подходящо решение би била и възможност за прехвърляне на неразходвани средства към следващата финансова година.

ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ

В секторите на плодове и зеленчуци могат да бъдат покривани разходи на организации на производители за определени операции. Те трябва да бъдат планирани, но не извършени до 31 декември 2020 г., ако те бъдат извършени до 1 октомври 2021 г.

Като дерогация на членовете на организациите на производители може да бъде разрешено да продават самостоятелно до 40% от произведената продукция за разлика от редовното изискване, което позволява до 25%.

През 2020 г. максималният процент на права на глас и дялове или капитал може да надвишава 50% от общите права на глас и 50% от дяловете или капитала на организациите на производители. Освен това на организациите може да бъде разрешено да прекратят за 2020 г. своите оперативни програми изцяло или частично.

Не се преустановява плащането на помощ на организации на производители, в случай че не се спазват критериите за признаване. В България има официално 19 организации на производители на плодове и зеленчуци с общо 155 членове. Само 3 от тях, с общо 18 членове, изпълняват оперативни програми.

ПЧЕЛАРСТВО

В сектора на пчеларството се предвижда държавите членки да изменят програмите си за пчеларство, като мерките, планирани за пчеларската 2020 г., да се извършват след 31 юли 2020 г., но не по-късно от 15 септември 2020 г. Тези мерки ще се считат за изпълнени през пчеларската 2020 г. Измененията подлежат на одобрение от Комисията преди тяхното прилагане.

В България по прием 2020 г. от Националната програма по пчеларство са  приети около 1776 заявления за подпомагане с общ размер на заявената финансова помощ 6 499 397,32 лв. Приети са и 6 заявления за подпомагане на сдружения и групи производители за финансовата 2020 г. с общ размер на заявената финансова помощ около 30 000 лв., по които в момента се сключват договори. Очаква се бъдат сключени общо 1680 договора за подпомагане.

Удължаването на срока по извършване на дейностите по програмата ще даде възможност на пчеларите да изпълнят предвидените мероприятия по одобрените проекти, а оттам и по-пълното усвояване на бюджета за 2020 г., още повече че средствата не могат да се прехвърлят за следващата пчеларска година.

До края на април мерките трябва да бъдат приети от Комисията. Веднага след това България ще предостави тези възможности за подкрепа на българските земеделски производители.

Министерство на земеделието продължава да отстоява пред ЕК да се даде възможност на държавите членки да използват недоговорираните средства от програмите, като ги прехвърлят към нова извънредна мярка COVID-19. Тя следва да бъде насочена към борбата с последиците от епидемията и подкрепа за засегнатите земеделски стопани, пишат още от МЗХГ.