Животновъдът Ванко Иванов от село Галата избира да отглежда една от най-известните френски месодайни породи овце, прочути в целия свят, а именно Мутон Шароле. Залага на нея първо заради всичките й качества, а на второ място, защото визуално също много му харесва.

Питаме ви: Какви са очакванията ви от Кирил Вътев като министър?

“Животните са изключително красиви. Както виждате до мен стои коч, който е на 2 години и половина, около 150 кг е. Месото им е изключително нежно, не отлагат мазнина, няма никакъв мирис. Нежно е и е рубинено розово. Освен това животните са много скорозлери. Не са претенциозни и раждат в повечето случаи по две агнета”, обяснява пред Агри.БГ животновъдът Ванко Иванов.

Породата е тясно специализирана за производство на месо, както като чиста раса, така и при кръстоските.

“Специфичното при тези животни е, че те са изключително скорозрели. На 12 месеца могат да родят. Ражданията не са трудни, като недостатък можем да отчетем само, че понякога се раждат голи агнета и е нужен топъл обор, но не винаги е така.

Другото, което ги отличава от останалите породи е, че са много добри чистачи на пасища. Ядат всичко, не са придирчиви и най-важното е самият вкус на продукта от тях”, коментира още той.

Защо Ванко Иванов залага на порода за месо, а не за мляко?

“Животните за месо се отглеждат много по-лесно от животните за мляко. Много по-малко грижи и техника изискват. Не се доят. След като агнето се отбие от майката, животното се пресушава, няма мастити и други проблеми. Много по-лесно е и не е нужно персоналът да има някакви специфични качества, за да ги отглежда”, разясни животновъдът от ловешкото село Галата.

Това доказва и практиката. За около 50-те животни без приплодите, които Ванко Иванов отглежда в своето стопанство, грижи полагат само двама души. Иначе капацитетът на фермата е до 500 животни, като в бъдеще Ванко Иванов цели разрастване.

Фермерът почти не реализира месо от животните, но когато го прави, то е изцяло за вътрешния пазар. 

“Никога не сме имали проблем с тяхната реализация. Дори много малко от животните ни отиват за месо. Почти всички животни, които произведем, отиват за разплод в друг ферми. Женски животни не продаваме, тъй като капацитетът на фермата не е достигнат, а намеренията ни са да растем. Така че всяко женско животно се оставя в стопанството”, заключи Ванко Иванов.