В Комиситята по земеделие в Народното събрание  се провежда блицконтрол на аграрния министър Кирил Вътев. 

Първият въпрос от ГЕРБ бе кога се очаква да бъде изплатен втория транш от т.нар. кризисна помощ заради войната в Украйна. 

Вътев повтори това, което заяви ден по-рано пред журналисти, а именно, че се очаква да бъде получена нотификацията за помощта от страна на Европейската комисия. 
Става въпрос за 150 млн. лв., които бяха заложени в държавния бюджет и бяха одобрени с решение на правителството в края на август. 

За останалите 63 млн. лв., които са обещани на фермерите, Вътев припомни, че се очаква евентуално да бъдат одобрени до края на месец септември, а след това да се тръгне по процедурата с постановление на министерския съвет и нотифициране. 

Министърът заяви, че е възложил на екипа си да провери дали има възможност да се изпрати нотификация към Брюксел преди да има постановление на правителството, за да се избърза по процедурата. 

Депутатите от ПП решиха, че на дневен ред е темата за Защитено наименование за произход. 

От “Възраждане” намериха за важно да питат относно нападенията от мечки в населените места. 

Утре (14 септември) ще има заседание на Управителния съвет на Държавен фонд “Земеделие”. 

Първа точка от него е вземането на решение за изплащането на средствата към стопаните, които имат пропаднали площи от началото на годината. 
Общата сума, която ще е необходима, ще е 22,1 млн. лв., като 20 млн. лв. бяха осигурени чрез държавния бюджет, останалите пари също са налични. 
Става въпрос за природни бедствия, които са били до дата 31 юли 2023 г., уточни Дора Ненова от аграрното министерство на въпрос докъде е стигнала процедурата за изплащането на помощта. 

Все пак от БСП попитаха какво е мнението на земеделския министър относно искането за отпадане на забраната за внос от Украйна. 

“Ние сме изпълнителна власт, не законодателна. Каквото решение вземе Народното събрание, ние ще го изпълним. Надявам се да е на базата на задълбочен анализ, за да се защити националният интерес. 
Има анализи и в Министерския съвет, които клонят към подобно решение, иначе в останалите страни също има голямо напрежение. При нас е известно какво е положението. Ние ще се подчиним на вашето решение”, каза министър Вътев. 

По думите му министерството на земеделието е част от екипа на правителството. “Анализите, които са направени от наша гледна точка и са на база на исканията на земеделските производители, са част от целия пъзел, който трябва да се разглежда”, добави министърът. 

Все още няма заповед за увеличение на бюджета по подмярка 4.1, както беше направено с подмярка 4.2. 
Към момента ще бъдат удовлетворени проекти с 41 точки. Това каза зам.-министърът на земеделието Таня Георгиева, но тази информация би следвало да е ясна през следващата седмица. 

“В момента се правят анализи заедно с Държавен фонд “Земеделие” и вероятно чертата ще падне, но засега това е яснотата по темата”, каза Георгиева. 

На въпрос какво се прави със закона за браншовите организации, министър Вътев коментира, че дългите години, в които той не е създаден показва, че явно няма интерес от страна на народните представители за такъв закон.

"Липсата му е довела до това земеделието ни да е в насипно състояние. Всеки се бори сам и браншовите организации никой не може да ги преброи, дори само в един сектор. В пчеларството има 21 браншови, в животновъдството не се знае колко са и т.н. В момента събираме информация за опита в други държави и където е уредено", добави министърът и даде пример с Унгария, Австрия и Турция. 

“В момента се роят нови организации по закона за юридическите лица с нестопанска цела. То е чудо. 
Най-станното е, че много от тях претендират за национално представителство, а няма в нито един документ как изглежда една такава организация. 
Това е безсмислено. Държавата е една и браншовата организация на национално ниво трябва да е една. 
Най-добре е структурирана националната асоциация на зърнопроизводителите, но при тях не членуват голяма част от зърнопроизводителите, което е проблем. 

На мен започва да ми става достадно да обяснявам за “зърнарите с майбасите” - аз не познавам нито един такъв. Сигурно има и такива, но този, които идват при нас са средни, дребни, има и по-големи, но това са хората, които се притесняват от украинския внос”, каза Вътев.

Той подчерта, че е особено належащо да се работи по създаването на още четири законопроекта - закон за аграрна камара, закон за кооперативите, закон за търговията със земеделска продукция и закон за поземлените отношения.