Земеделецът знае 2 и 200. Работил е и в добри времена, и при страшни кризи. Видял е както пълни и натежали класове, така и изпепелени от сушата полета. Оставал е доволен от добивите, но след година се е чудил как да се разплати.

Гласувайте: Планирате ли да използвате по-малко химически торове тази година?

Едва ли обаче и в най-трудните времена или мрачни сънища някой е предполагал, че ще се стигне до разговори за продоволствена сигурност в условия на военни действия буквално до нашата граница. Филмът обаче не спира дотук. Той се играе на фона на галопираща инфлация, белязана от непредсказуеми цени, дори спекула. Играе се с главни действащи лица, които затварят очи и уши за основните проблеми.

Стига се дотам да се питаме наясно ли са по-голяма част от управляващите какво значи да произведеш килограм пшеница или килограм домати. Дали си дават сметка, че ако сега не се подкрепи земеделието, процесите ще бъдат необратими и ще се стигне до масови фалити, а оттам крачката до масов глад е малка. Свидетели сме на безхаберие и неглижиране на фона на застрашена продоволствена сигурност, категорични са добруджанци.

Цените на амониевия нитрат достигнаха 1800 лв. с ДДС. Внос няма, няма и да има. Поне от Русия и Украйна. Заводите у нас едва ли ще смогнат, тъй като все пак си имат капацитет.

Кръгът, в който се завъртат земеделците, е начертан с черна магия.

Те трябва да изкарат максимума от полските култури заради влагането на все повече и повече средства за производство от един декар.

Това изисква да наторят и да стимулират растението да разгърне потенциала си. А за целта трябва тор и най-вече много пари за тор. Горивата са още едно неизвестно в уравнението, тъй като доставките са или забавени, или несигурни. А това в навечерието на една сеитбена кампания е повече от страшно. В момента земеделските производители трябва да направят и невъзможното, за да осигурят добиви от пшеница. В същото време усилията им са насочени и към сеитбата на новата реколта от слънчоглед и царевица – все стратегически култури. За целта трябват още горива, торове, продукти за растителна защита… 

Всички сектори в българското селско стопанство са изправени буквално пред ужас. Оранжериите се чудеха как да топлят разсадите през студените зимни и пролетни месеци. Стигна се до там разсадът да се превърне в дефицитна стока. Цели семейства, насочили се към производството на плодове, зеленчуци, тютюн или пък ягодоплодни, са изправени пред заплахата да спрат бизнеса си заради хилядите неизвестни. За животновъдите да не говорим. При тях отдавна ножът е опрял до кокала.

За първи път срещаме министерство, което буквално се бори срещу нас.

"Винаги е имало разправии, винаги е имало недоволни, нали на гилдиите това име работата – да роптаят и да посочват проблемите. По този начин обаче не бях виждала поведение. Наблюдавам го от самото начало на това правителство. Това е пагубно“, категорично заяви Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. 

Секторите се разделят, противопоставят, трудът им се обезценява, бъдещето им е несигурно. Още от древни времена е ясно, че формулата "разделяй и владей" работи. В същото време пред земеделци в Сливенско зам.-министър обявява, че най-належащите проблеми са свързани с разпределението на пасищата. Това се нарича „продоволствена сигурност“.

„Държавата по никакъв начин не поема ангажименти, а повтаря, че всичко е наред“, допълва още Жекова и уточнява, че в края на всяка жътва всички имат очаквания от земеделските стопани – и за осигуряване на изхранването на населението, и за фуражи на малкото останали животни, и за ренти. 

Земеделецът знае 2 и 200. И тази година ще засее бъдещата реколта, а цената и усилията ще са за негова сметка. Догодина обаче може да няма сеячи, а само буренясали ниви. В ръцете на управляващите е този филм да няма такъв край.