Сътресенията на пазара на зърно в Европа отдавна са изправили на нокти българските стопани. Те са категорични, че отдавна не работят в условията на пазарна икономика. Един от най-големите производители на пшеница, слънчоглед и царевица у нас е регионът на Добруджа. Жътвата на Североизток стартира и тревогите за нереализираната реколта от 2022 г. съпътстват бялата жътва.

Илия Проданов: При настоящите цени и добиви със сигурност продаваме на загуба

„Слънчогледът стои непродаден, една част от него, царевица почти не сме продали, пшеница имаме от миналата година. Добре че разполагаме със сериозни вместимости, за да можем да си приберем сега поне реколтата от пшеницата, но за другите култури ще бъде много трудно да намерим място за съхранение, ако продължава стагнацията и ценовите политики“.

Това са притесненията на Минчо Минчев, който ръководи прибирането на 12 300 дка пшеница в общините Генерал Тошево и Шабла.  

Въпреки поройните дъждове в страната през предходните два месеца, в стопанството изпитват остра нужда от влага. Засушаването се отразява и на добивите от пшеница.

„Няма дъжд! В страната има стопанства с около 200 литра дъжд, при нас са едва около 20. Падаха по 2-3 литра дъжд. Първите разжънвания показват добиви от 400-420 кг/дка пшеница. Има единични случаи, полета, които бяха по-облагодетелствани от природата с дъжд и там нещата стигнаха до 600 кг. Но това са по-малко от 10% от цялата площ“, разказва Минчо Минчев. 

Стопанинът е сериозно притеснен за състоянието на пролетните култури: „На този етап са развити добре, но оттук нататък при тази оскъдна влага не можем да прогнозираме какъв ще е добивът“.

През последните години летните засушавания и екстремните горещини станаха обичайни за Добруджа и са основният лимитиращ фактор за крайните резултати при царевица и слънчоглед. През есента на миналата година стопаните от Добричко ожънаха средно по 259 кг от маслодайната култура, а от царевицата около 550 кг/дка.