Производителите на ориз очакват да получат парите за компенсация на скъпата вода в най-скоро време, тъй като това ще намали разходите за така скъпото им производство.

Питаме ви: Планирате ли да прилагате някоя от Екосхемите?

„Сега е моментът да разберем дали парите, които правителството отпусна за компенсация на високите цени на водата ще бъдат получени. Вече е дошла нотификация от Европейската комисия, че средствата могат да се преведат на ДФ „Земеделие“, коментира за Агри.БГ Георги Видолов, председател на Българска оризова асоциация. 

Според него тепърва ще стане ясно колко време е необходимо на администрацията, за да помогне на стопаните. 

Тези пари са необходими на оризопроизводителите, защото в единия случай ще плащат 100 лева на декар за вода, а в другия случай – 80% по-малко и няма да има нужда да се мобилизира толкова голям финансов ресурс. При това производство водата е 75% от разходите, другите харчове са за торове, препарати, обработки, заплати и т.н. 

„Не виждам причина парите да не пристигнат час по-скоро при производителите. Малко ни е притеснено как ще бъдат разпределени. Преди 10 дни стана ясно, че е одобрено това плащане“, каза още той. В момента оризопроизводителите получават само подпомагане за единица площ. 

През април служебното правителство взе решение за отпускане на 16 млн. лв. за компенсиране на разходите за вода за напояване, като условието беше помощта да се приложи след разрешение от Европейската комисия. Преди да се предложи вариантът за доплащане на водата, земеделски производители от цялата страна протестираха срещу увеличението на цената, което достигаше 300%. 


Липсата на вода плаши стопаните

В България се оглеждат около 100 000 дка с ориз, които започват да намаляват бавно, но трайно. Пресушените оризища най-често стават ниви с пшеница, царевица и слънчоглед. 

Сеитбената кампания приключи в средата на юни, но по предварителни прогнози се очаква тази година да са засети около 95 000 дка.ю

Основната причина за редуцирането на площите са периодите на засушаване, които не позволяват да се планират всички възможни площи.

„Стопаните се притесненяват, че водата няма да стигне за всички оризови ниви. А при веднъж направени разходи за засяване, ако не се получи реколта, загубите са много големи и е рисковано“, уточнява Видолов. 

Разходите за производство на декар ориз са около 450 лв., а добивите обикновено са между 600 и 800 кг/дка.

Изнасяме скъп ориз, внасяме евтин от Далечния Изток

95% от българския ориз се реализира зад граница, като външният пазар се разделя в съотношение - 60% от нашата стока отива в Турция, а 40% в Европа. Балканските държави - Албания, Македония, Сърбия са сред основните ни купувачи.

Георги Видолов: Българският ориз има висока себестойност, но и високо качество, затова намира пазари, които са по-платежоспособни. 

У нас се внася евтин гръцки ориз, а от Виетнам и Мианмар влиза още по-евтина продукция. Над 90% от ориза на българския пазар е вносен, според резчетите на родните производители.

„Ако продаваме на цените на азиатския внос, фермерите ни ще бъдат на загуба“, категоричен е Видолов. 

През миналата година около 1000 лева е била цената оризовата арпа, а белият ориз се е търгувал на 1800 лв./т. Разходите за производството обаче са били много високи, очаква се през този сезон оризът да има малко по-ниска себестойността, заради компенсирането на водата, по-евтините торове и горива. Така нашата продукцията може да е конкурентна поне на производството в Гърция и Италия.

Според Видолов тяхната себестойност е по-ниска, тъй като получават по-големи субсидии. Там културата ориз е призната за чувствителна, а фермерите, отглеждащи ориз получават по 100 евро/дка субсидия. В България плащането е по 15 евро/дка.