Фермери съдят ДФЗ. Смятат, че са дискриминирани

Знаете ли каква е дефиницията на думата “дискриминация”? Всъщност дискриминация има тогава, когато е налице официално или неофициално разделяне на индивидите в отделни групи по някакъв техен общ признак, при което им се дават или отнемат дадени права, задължения и възможности, според групата към която принадлежат. Именно заради подобно дискриминационно поведение редица животновъди съдят държавни институции, които преди години опростиха кредити на фермери.

Анкета: Какви са средните Ви добиви от слънчоглед за 2022 г.?

Земеделски производители са се договорили да им бъдат опростени целеви кредити. С такива заглавия излязоха медиите през 2013 г. Девет години по-късно сагата с тях продължава.

Предисторията

През 2013 г. животновъди излязоха на протест, след като техни колеги се договориха със земеделското министерство да им бъдат опростени целевите кредити.

Тогава представители на четири от асоциациите в животновъдството подписаха декларация, с която се договаря да станат изискуеми целевите кредити на животновъди, които не са запазили броя на животните си. Кредитите са отпускани още през 2008 година от Държавен фонд "Земеделие".

В тази декларация се казва още, че трябва да бъдат опростени кредитите на тези, които са успели да запазят броя на животните си.

“Това е престъпление спрямо многото дребни фермери, някои от които са фалирали вече и са продали животните си. 

Животновъдите и сега са задължени да плащат лихви всеки месец и да правят погасителен план за изплащане на задълженията им. Спрямо договорката с министерството, съдия изпълнител ще влиза в дома на животновъдите и ще описва всичко. От това отново ще спечелят крупните и богати фермери, които имат над 1000 животни, техните кредити ще бъдат опростени”, коментира през 2013 г. Пенка Христова, председател на Съюза на животновъдите в България.

Всъщност това е и причината, заради която Съюзът на животновъдите не подписва декларацията, която всъщност е била инициирана от четирима души (четири асоциации) - Мария Степанчева, която е на чело на Асоциацията на биволовъдите, Танчо Колев, член на УС на Асоциацията на млекопроизводителите в Стара Загора, семейство Коюнджийски от Обединени български животновъди и Димитър Зоров - председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България и съпредседател на Националния съюз на говедовъдите.

“Обществена тайна е на кои хора бяха тези големите кредити и чии партии и интереси обслужиха тогава. Имало е и хора, които извадиха късмет, но те са малки като суми и като брой”, коментира читател на Агри.БГ.

Историята обаче не свършва дотук. През 2019 г. всичко се повтаря. Тогава същите браншови организации отново поискаха да се опростят кредитите, които през 2008 г. правителството на Сергей Станишев отпусна безвъзмездна помощ на фермерите, но във вид на кредит. 

“Аман от схеми за нашите хора. Да удържат от субсидиите на всички с просрочените кредити и готово. ЧСИ също би помогнал и ще видите как всичко ще се платят. Малко помощи вземат ами и целите кредити им отписват. Обикновени хора изнемогват и се заробват с бързи кредити, за да закърпят месеца и после само ден закъснение и се започват разправиите, а на крупни земеделци им прощават милиони. Не ви ли е срам?”, пита наш читател.

Сагата продължава и сега

И в момента редица животновъди водят дела срещу администрацията заради дискриминация при опростяването на тези кредити. 

“Имам дело, което в момента е в ход. Загубих първото, тъй като съдията постанови, че няма дискриминация срещу личността. Второто дело обаче се води във София и всички експерти, с които говорих, обясниха, че съм в правото си. Всички кандидати сме имали договори. Някои си върнаха парите, а на други се опростиха. Аз дори лихвите си платих. Това е чиста дискриминация!”, коментира пред Агри.БГ един от недоволните животновъди с върнат кредит от 200 хил. лева.

Именно заради декларацията на четирите асоциации много фермери фалират.

“Изключително много хора продадоха част от животните си и затова ги накараха да върнат парите. На тях не можаха да ги опростят. Започнаха да разпродават фермите си и дори домовете си, за да успеят да върнат кредитите. ДФЗ ги подгони сериозно тогава.

Други пък, които имаха само по едно животинче - на тях им опростиха кредитите. А тези, съвестните като мен, си върнаха парите. Много нереална ситуация”, обяснява друг животновъд, спомнящ си ситуацията преди години, също с дело срещу ДФЗ.

Стопаните са категорични, че няма да се откажат и дори ще повдигнат въпроса с дискриминационното опростяване на кредитите на по-високо ниво.

“Имаме още колеги, с които сме се организирали. Те също водят дела срещу администрацията. Искаме да поставим въпроса пред Европейската комисия (ЕК). Решил съм го твърдо и без значение какво постанови съда, няма да се откажа, а ще отнеса въпроса си по-нагоре, защото съм убеден, че съм прав и някой няма да ме спре!”, обяснява един от животновъдите.

В годините 2008, 2009 и 2010 г. получаването на кредит бе обвързано с фуража. Животновъди са представяли документи за закупен фураж и брой животни, без ангажимент за запазване на самия брой единици.

Вече обаче условията са други, както се казва държавата “си е вързала гащите”. Погасяването на кредита става във вид на удръжка от предстоящите плащания на субсидиите за обвързана подкрепа. Едно от условията при кандидатстване за този вид кредит е фермерът да има заявени животни по схемите за обвързана подкрепа през 2022 г.  

Отговорът на ДФЗ

Междувременно получихме и отговор от Фонд “Земеделие” за това колко бенефициенти са кандидатствали за кредити от ДФЗ в периода 2008-2012 г. и за каква сума става въпрос. За съжаление обаче не ни отговориха на два въпроса, а именно колко от тези пари и на кои бенефициенти са опростени.

Прилагаме отговорът без редакторска намеса.

"Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция (ДФЗ – РА) не опрощава кредити. Цитираните кредити, получени през периода 2008-2012 г., са погасени със средствата по схемата да държавна помощ „Помощ за подкрепа за осигуряване на ликвидност на земеделските стопани, извършващи дейност в първичното  селскостопанско производство за преодоляване на последствията от негативното икономическо въздействие от COVID-19“.

Помощта е приложена след постановяване на положителното решение на Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи (27.08.2020 г.).

Помощта се предоставя за покриване на дължимите суми по главница и лихва по предоставени от ДФЗ кредити в периода 2008-2012 г. на животновъди, отглеждащи едри и дребни преживни животни и картофопроизводители. Бюджетът на помощта е в размер на 56 580 000 лв. 

Интензитетът на помощта е до 100 000 евро (195 583 лв.) на предприятие с дейност в първичното производство на селскостопански продукти", пишат от Фонда.

Оттам обявиха, че общо погасените кредити по мярката "Помощ за подкрепа за осигуряване на ликвидност на земеделските стопани, извършващи дейност в първичното селскостопанско производство за преодоляване на последствията от негативното икономическо въздействие от COVID-19", са в размер на 52 555 823.23  лв. (2 785 земеделски стопани). 

От Фонда предоставиха следната справка:

Редица животновъди съдят ДФЗ за дискриминация. Заедно с това все още голяма част от стопаните считат тези действия на държавата с пари на българските данъкоплатци за престъпление срещу малките и дребни стопанства, които си изплатиха кредитите и в момента продължават да са на ръба на оцеляването. 

Ако имате какво да кажете по темата, пишете ни на [email protected].