Спорен е въпросът доколко реализирането на проекти с европейско съфинансиране наистина води до развитие на селските райони, както предполага името на програмата. Тематичната анкета на Агри.БГ потвърждава това наше съмнение.

Предстои нов проблем с проектите по мярка 4.1

На въпроса „Виждате ли смисъл от приемите по ПРСР?“, общо 67% от над 425 анкетирани отговарят отрицателно. Най-големият проблем за повечето от тях са несправедливо разписаните критерии за допустимост (39% от отговорите). Ето какво споделя читател на Агри.БГ относно подмярка 6.1 за млади стопани, чийто срок беше удължен до края на януари.

„Проектите са яко напомпани с точки от био и трайни насаждения. Ако промениш културата, падаш под минимума точки. Ако махнеш биото, падаш под минимума точки. Ако махнеш работника, падаш под минимума точки. Който се е хванал на хорото, ще си го играе докрай или почти докрай. Има едни форсмажорни обстоятелства, заради които измъкване има само, когато умреш“, споделя производителят.

На второ място като аргумент за своето разклатено недоверие към ПРСР анкетираните посочват своя горчив опит от стари приеми (17%). Читател отново повдига темата за въпросната подмярка 6.1, която определя като „много дискредитирана и единственото спасение е да се обяви краят й възможно най-бързо, преди стотици млади хора да са минали под ножа на НАП, ЧСИ и други подобни.“

Не са малко и случаите, когато фермерите стоят настрани от европрограмите и градят своето стопанство изцяло със собствени средства (11%). Разбира се, тогава става по-бавно и може би с цената на по-малко нерви, но не и по-малко труд. Не веднъж сме ви представяли хора, които са вложили парите от гурбет в земеделие, а някои от тях и сега работят навън, за да крепят семейния бизнес тук.

Разбира се, опитът не винаги нагарча и рискът често си заслужава, смятат общо 28% от участниците в анкетата. 12% от тях признават, че без европейско финансиране не биха могли да се справят сами, а за други 10% европрограмите са чудесна възможност за развитие на бизнеса.

Най-минимален е делът на анкетираните (6%), които нямат нищо против да се възползват от европрограмите, но моментът не е подходящ за инвестиции. От Ковид пандемията насам икономическата обстановка е все така несигурна и фермерите трудно си правят дългосрочни планове. 

Добре е да се знае, че в новия програмен период, който започва тази година, националното съфинансиране за интервенциите по втори стълб скача от 15% на 60%. За пет години България ще разполага с бюджет от 3 529 075 550 евро за инвестиции в селските райони.

Друга новост е, че броят на общините, които влизат в обхвата на Програмата, се редуцират до 215. Изискването е на тяхна територия да няма населено място с над 15 000 жители, а не 30 000 жители, както беше досега.

За каквито и числа да си говорим обаче, има вратички в системата, които вредят на иначе идеалистичната цел на европрограмата. От една страна, са консултантските услуги, които не са по джоба на всеки фермер. Не са безпочвени и слуховете, че най-лесно и бързо се одобряват проекти на хора, близки до държавната администрация. 

Потърпевши сигнализират и за схеми с участие на държавни служители в консултантски фирми, които „съдействат” за получаването на субсидия, а след това изнудват и заплашват бенефициентите, че ако не им дават годишен дял от сумата, ще им пращат проверки.

Немаловажен е и фактът, че кандидатстването с европроекти е немислимо, ако банките не са склонни да отпуснат кредит. Достъпът до външно финансиране си остава труден за българските фермери. Така малките си остават все така малки въпреки призива да се дава приоритет на малките и младите.