Историята на Исуф Низамов от село Огняново не е изолиран случай. След 8 години работа като шофьор в Испания, където е доволен от условията на живот и заплащането, той прави обратен завой и се завръща към корените на село. Но не са много хората като него, които инвестират заработеното в картофопроизводство.

Малашевски дългокосмести кози – гордостта на благоевградска ферма

„Вече пет години отглеждаме картофи. Със съпругата ми Атидже бяхме доволни в Испания, но родината си е родина. Децата са тук. Прибрахме се и се захванахме със земеделие. През годините съм разбрал, че като започнеш много да разпокъсваш работата, от всякъде по малко, накрая нищо не излиза. Затова се насочихме само в картофите“, разказва Низамов за Агри.БГ. 

Върху площ от 85 дка семейство Низамови залага на два сорта – средноранния Марабел и по-късния Джили. Джили се отличава с по-добра съхраняемост и може да се реализира до април-май. Семената са клас А от сертифицирана немска фирма, като се подменят на всеки две години.

Със собствени средства са изградили малък цех за преработка отново в село Огняново, където произвеждат белен картоф – цял и нарязан. Вече 4 години работят с верига от 7-8 заведения в Банско през зимния сезон.

„Към момента не съм кандидатствал за подпомагане по европейски програми. Аз нямам собствена земя, а работя с арендни договори за по една година. Ако участвам за финансиране, този договор трябва да е за минимум 5 години и да е с нотариална заверка. Работата се усложнява. Това е една от причините, която ни възпира да се възползваме“, обяснява картофопроизводителят.

От три години той подава заявление за обвързана подкрепа, но от новия програмен период ще се подпомагат само картофите за нишесте. Въпреки това Низамов няма намерение да се преориентира към друга култура, тъй като това изисква още инвестиции за смяна на инвентара.

„Със съпругата ми се справяме сами. Наемаме сезонни работници само при ваденето и събирането на картофите. Имам двама сина. Ако бяха тръгнали по моите стъпки, можех да помисля за повече инвестиции. Но те се ориентираха в съвсем друга посока. Сега съм на 55 години и трудно бих предприел разширяване на площите и механизация“, споделя за финал земеделският производител, който представи община Гърмен по време на първия Земеделски форум през октомври в Гоце Делчев.