Проекторешението да отпадне забраната за внос на украинско зърно е капката, която преля чашата на търпение на българските фермери. За спускането по нанадолнище те предупреждаваха не от месеци, а вече от години.

Вижте всичко по темата "Внос на украинско зърно"

 

Най-пресният пример е с пазара на слънчоглед, но всъщност магазините и преработвателните фабрики у нас отдавна са залети от украинска стока и суровина. „Украинските камиони пътуват без тол такса. Никой не ги спира по пътищата. Имат само права, но нямат задължения“, коментира читател на Агри.БГ.

Отдавна се говори, че една трета от земята в Украйна е купена от американци. Това дава храна за различни теории на конспирациите, включително и на тази, че целта в момента е българските земеделци да бъдат докарани до фалит и България да се превърне в разграфен двор, чиято земя до пет години да бъде изкупена.

„Този безконтролен внос от Украйна без акциз води до фалит на българските земеделци – днес са зърнопроизводителите, утре – животновъдите. Всички сме на пангара. Ако в България няма земеделци, 60% от икономиката спира. Голяма част от хората чакат рентата, за да си оправят доходите. Ако не се плащат ренти, хората няма да имат пари, консумацията ще намалее, преработвателите ще страдат“, обрисува тъжна картинка зеленчукопроизводител.

Според него затварянето на българските ферми ще се върне като бумеранг и ще доведе до фалит на много български фирми, включително за транспорт и логистика. В днешно време все по-малко хора се занимават с производство. Повечето са търговци, които внасят, слагат надценка и продават. А малкото останали производители не виждат смисъл да продължават.

Публикациите в медиите и коментарите в социалните мрежи са във вихъра си. Новините в земеделието се сменят скорострелно, а щабът на бъдещия протест се събира в Арбанаси, за да обяви исканията и да реши кои пътища ще се затварят, кой и какво може да изкара като техника.

Не липсват и призиви всеки да се включи в протеста, независимо дали обработва 5 дка или 5000 дка. „Нека всички да излезем, за да се види, че реално нещата не вървят“, смята читател на Агри.БГ.

Разбира се, и по този въпрос секторът не е единен. Животновъдите например имат интерес от евтини фуражи, които могат да се постигнат с падането на забраната на украинско зърно. Пчелари, които не са в добри отношения със съседи зърнопроизводители заради пръсканията, също одобряват вноса на зърно от Украйна, но пък, от друга страна, искат да се забрани вносът на пчелен мед.

Няма едно мнение по въпроса, но пък нещо трябва да се направи за оцеляването на българското земеделие. Производителите искат да бъдат чути и сякаш протестите се оказват единственият начин това да се случи. За съжаление, политиката в земеделието се оказва повече политика, отколкото земеделие.