„Ако няма полезащитни пояси, ще дойде време да се крием в земята като къртиците“, смята дългогодишният лесовъд Йордан Петров. Ивиците от дървета, обграждащи полетата в равна Добруджа, не служат само за декорация или за граници на нивите. Те подобряват водния запас в почвата, но и пазят както от северните и североизточни зимни ветрове, така и от горещите суховеи през лятото. Ролята им за опазване на почвеното плодородие е безспорна и не подлежи на коментар.  

КУПЕТЕ БИЛЕТ за Forbes&Agri.bg AGRI SUMMIT & AWARDS 2024 - Местата се изчерпват бързо 

 

Йордан Петров е участвал заедно с баща си в залесяването на полезащитните пояси в Добруджа. Пионер в това начинание е Добруджанският земеделски институт, в полетата на който се поставя началото на горските ивици за опазване на чернозема от суша и вятър. Днес в землищата на селата Петлешково, Змеево, Присад и в нивите в посока към Балчик се вижда мрежата от основни и допълнителни полезащитни пояси, които са запазени и показват как е изглеждала идеята на първосъздателите.

Главните ивици са с ширина до 20 м и са разположени перпендикулярно на преобладаващите ветрове. Защитният ефект на пояса се разпростира на разстояние 25 пъти по-голямо от височината му, категоричен е експертът. В съзнанието му е останал спомен за мощна буря през 1977 г., когато вятърът е изпепелил и отнесъл почвата от нивите на цяла Североизточна България. Щетите са били върху близо 200 000 дка. Оцелели са полетата в Добричко, най-вече заради мрежата от пояси. 

За съжаление много от дърветата са изсечени. „Около 30%, да не посочвам по-голяма цифра, но около 30 % от поясите са ликвидирани и превърнати в земеделски земи“, посочва Йордан Петров. Въпреки това мрежата от пояси в Добруджа е уникална и продължава да изпълнява функциите си – да пази нивите, добивите и плодородието. 

Огромната роля за влагозапасяването, която имат полезащитните пояси в Добричка област, е особено ценна в последните години със силно изразено трайно засушаване.

Настоящата зима също е показателна, тъй като към момента има почвена влага - ценен ресурс и за есенниците, и за пролетниците. Още през ноември и декември валежите помогнаха на закъснелите посеви с пшеница не само да поникнат, но и да наваксат в развитието си. Земеделските стопани са категорични, че на този етап зимата си показва „благата страна“ въпреки отрицателните температури.