Дамата на Агри.БГ тази седмица е военен, майка на три деца и активен участник в семейната фирма за пчелни продукти “Апиакта - Ловеч”.
Цветелина Пеева е пример за хармоничен баланс между стемеж и устойчивост, модерност и традиции, кариера и семейство, столица и провинция. А по думите ѝ, това дори не е толкова сложно.
Как постига щастието си една тренирана дама?
На 44 години съм, от София и до преди две години живеех там. Бях военнослужещ. Работила съм и в частния сектор, но пак в сферата на сигурността. Никога не ме е било страх да се захващам с нови неща.
“Апиакта 96” е семейна фирма и така се случиха нещата, че се изправихме пред въпроса да поемем щафетата от родителите на съпруга ми, да приемем пчеларството като кауза. Имахме месец - два да решим. Но не мислихме много.
И двамата решихме, че това ни харесва, че ще е добре за начина ни на живот, за децата ни, за здравето. Напуснахме работите си в София и се пренесохме в Ловеч.
По план: Новата пчеларска програма стартира в края на февруари
Малкият град е прекрасно нещо. Хората отиват в София, търсейки други възможности на друг етап от живота си, но за хора с малки деца тук е разкошно - спокойствие, игри, инфраструктура, сигурност, отношение - има всичко.
Още в по-млади години имах мечта да живея спокойно извън София и ето че сега я осъществих.
Някои комуникации са по-трудни, заради разстоянието отпадат и ред възможности. Големият град предлага повече събитиен, културен живот - театри, кина, концерти.
Тук изборът е сравнително по-малък, но не значи че не съществува. А и така човек повече пътува, планира. Динамичен ни е животът. Живеем тук и пътуваме много, но не в километричните задръствания и злободневното стигане до работа. Тук съм по-концентрирана в полезни неща.
Не разпилявам време, не разпилявам енергия в тичане по улиците, борба с бюрюкрация. Общувайки с хората, имам чувството за общнност, отношението е друго. Диалогът е човешки и общуването е реално, няма я анонимността на големия град.
Завършила съм социология и имам участие в няколко изследвания. Мога да кажа, че у нас все още трайно пристъства границата София - останалото.
Въпреки че съм софиянка, ще кажа, че София не е България.
Фирмата ни се занимава с производство, което в България е една доста трудна и тежка работа. Неслучайно много хора са се насочили към по-лесната работа - търговията.
Ние сме производител на восъчни основи, това е една от основните суровини, които се използват в пчеларството. Добиваме и мед. Отглеждаме пчелни семейства. Доставчик на продукция сме за по-малките магазини, работим с търговци на дребно.
Дружеството е правоприемник на държавно предприятие. През 1997 г. се обособява като частно дружество фирмата “Апиакта - Ловеч" - стопанство за отглеждане и развъждане на пчели майки. Създава се предприятието за восъчни основи и до ден днешен тази дейност е запазена.
Искаме да запазим качеството на името, защото това е най-старото предприятие у нас на восъчни основи и едновременно с това да сме в карак с тенденцииите.
Няма как да стоиш на едно място от 30 години и да си конкурентноспособен. Процесите са динамични.
Относно мен - работя с клиентите, отговарям за стоките, включвам се в производството. В семейния бизнес е така, всеки прави всичко.
Около 20 май биопчеларите да чакат плащане по мярка 11
Професията под пагон ти дава изключителна издържливост, физическа и психическа подготовка за трудни ситуации. В частния бизнес трудните ситуации са ежедневие. Професията ми помага да се чувствам устойчива и да бъда подготвена. Всички трябва да преминем през военно обучение.
В света много се използат разни методи и тренинги за критични ситуации, емоционална подготовка, екипност, комуникация. У нас не са чак толкова познати.
Следвам философията, че лесните неща са най-трудните неща и обратното.
Човешкото същество има нужда от устрем, от разтеж, развитие - това се случва само с много усилия и понякога дръзки идеи, не става с циклене. Аз никога не съм искала лесен и лек живот. Искам да имам предизвикателна работа, за да имам повече шанс да създам нещо - хоризонт за развитие. Другото е фалшива илюзия, че може с посредствен, инертен подход да се изгради нещо.
О, да, жилила ме. Слава Богу, аз не съм алергична.
Ужилването е естествена ваксина и в буквалния, и в преносния смисъл.
Пчелният мед: Европа ще разгледа отново етикетирането
В нашия бранш изключителен препъни камък е нормативната уредба. Знаете че, за да работи един бранш трябва нормативната уредба да се синхронизира, да се унифицира. Държавата трябва да стимулира изключително ценните за националното стопанство сектори.
Това което става с измирането на пчели, със загуба на стопанства, на семейства...Всичко това са много тревожни неща!
Пазарът е наводнен с всемъзможни ментета. Има стоки и неща, които са национално богатство и не бива с лека ръка да се отказвме от тях за сметка на по-евтини сурогати, които идват и се настаняват на пазара като традиционно български.
Безобразно ниски са изкупните цени на меда.
Пчеларството е къртовски труд. Само като се замислите за един килограм мед колко полета извършва това животинче и какво безценно богатство е то за цялата флора и фауна. Само отглеждането му и това че му създаваш условия да съществува е дар, богатство за всички, не само за стопаните. Светът не може да съществува без пчелите. Не може килограм чист пчелен мед да се търгува от порядъка на 3 лв. или 2 лв. изкупна цена. Това е безобразие!
Когато не ценим уникалните си неща, те се претопяват в кюпа и необратимо се губят. Какво правим после?
Проблем в бранша е замърсяването.
Ние отглеждаме нашите животинки в изключително благоприятен район, далеч от всякакъв индустриален замърсител. Но пръскането с пестицити по Плевенските полета е потенциална опасност за хората в района.
Мирослав Комитски: Пчеларството е най-антистресовото занимание
Във всяко от трите се иска много учене, много труд, всеотдайнос, любов и дисциплина, и вяра.
Това са основните съставки на всяка успешна рецепта. Специално за личния живот, човек трябва да гледа в една посока с половинаката си и ценностните системи да си пасват. Трябва да се приоритизират нещата в живота през различните периоди.
Има време за кариера, за развитие, но има време и за създаване на поколение - не може едното да е за сметка на другото.
Извън работата си аз много обичам културния живот. Ходя на кино, ходя на театър, ходя на концерти, на изложби - много обичам! В ловешката казарма има страхотни рок концерти. Обичам и оперетата. Последно ходих на “Болеро” и “Кармина Бурана” с малкия ми син, той е почитател.
Аз не искам децата ми да наследяват от мен моя начин на мислене, моята философия, моята работа. Искам да са здрави и ние сме направили всичко, за да станат достойни хора - с идеи, уважение, вярвания. Аз съм от традиционно българско семейство, отгледана с любов към хората, природата, не към вещите.
Предала съм това възпитание и на децата ни. Оттук нататък те ще изберат своя път на развитие и ще изградят своя светоглед.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
https://agri.bg/novini/damite-v-selskoto-stopanstvo-petranka-vasileva-2
https://agri.bg/novini/damite-v-selskoto-stopanstvo-meliha-ayretlik-2
https://agri.bg/novini/damite-v-selskoto-stopanstvo-milkana-yordanova
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА