Милкана Йорданова управлява мандрата “Родопа-милк” в с. Смилян и прилежащата и къща за гости. Председател е на националното сдружение “Планинско мляко”. Тя стои зад усилията за въвеждане на термина “Планински продукт” и интригуващата инициатива “Спаси крава”.

Дамите в селското стопанство

- Как започнахте да се занимавате със селско стопанство?

- Родом съм от Родопите, но през 60-те години хората масово се изселваха от района. Едни отиваха в Кърджали, други в Асеновград. Аз отраснах в Асеновград, но винаги, още от дете, знаех, че някой ден ще се върна тук. Завърших средно образование със селскостопанска насоченост в Пловдив, а после висше “Счетоводство” във Варна. През 90-те години направихме мандрата по швейцарски проект и започнахме да произвеждаме сирена, които не се произвеждаха на друго място в България - пармезан, грюер и др. По-късно направихме и къщата за гости. Още като дете се срещнах с идеята за млякото. Дядо ми имаше стадо овце и имам спомени за обработката на овчето мляко вкъщи. Захранена съм с тази семейна картина.  

- Какво е Вашето вдъхновение?

- Моето вдъхновение е моето семейство. Аз имам двама сина. Единият вече поема по-голямата част от продажбите в мандрата, а другият има малка ферма в пловдивския регион. Вдъхновението за моя успех е да мога да им помагам, колкото се може по-дълго време и мандрата да продължи да живее по-дълго време.

- Как протича един Ваш ден?

- Един ден протича с плановете от предишната вечер. Обаче хората са казали: “Ако искаш да разсмееш Господ, му разкажи плановете си”. Аз вече се убедих, че не можеш да правиш далечни планове, дори понякога - за следващия час. Денят протича както в мандрата, така и в къщата за гости; контакти с клиенти; първото кафе с моя съпруг и моите приятели и всичко, което изниква като задачи, междувременно, заедно с това, което човек планира. Един работен ден продължава все още 12 часа и в тези 12 часа аз не усещам как минава денят.

- Остава ли Ви свободно време и какво правите тогава?

- Свободното време е помежду капките. Имам вече свободно време. Първите 15 години целият екип не бяхме имали никакви отпуски. Сега си позволявам една екскурзия за 5 дни в Европа и една почивка за 10 дни на море. Междувременно във деня намирам време за малко приказки с приятелки и колеги.

- Какъв човек е Милкана Йорданова?

- За съжаление - работохолик! И не бих се гордяла с това нещо. Човек трябва да намира време да отдели за семейството си, за децата си, за внуците. Но се отдадохме повече по инерция. Това е една не много добра инерция, която ни гони непрекъснато. И с възрастта какво се получава? Човек натрупва опит и може да се справя с много неща. Усещайки, че можем да се справим, неусетно се впускаме и си създаваме много задачи и други проблеми. Това е един възрастов недостатък - всичко можем да правим, дай сега да го направим! От нищо не се отказвам, от добра и хубава идея - не се отказвам. Така се зароди и идеята “Спаси крава”.

- Какво бихте казали на дамите, които тепърва се захващат със селско стопанство?

- Бих им казала, че няма да имат възможност всеки път да са с хубави маникюри. Бих им казала, че понякога задачите ги гонят. На мен много пъти ми се е искало аз да гоня задачите, но всъщност става обратното - задачите те гонят. И също - трябва да се поддържа природата, защото селското стопанство изначално е свързано с природата.