Гл. ас. д-р Цветанка Динчева има дългогодишен опит в разработване, изпитване и прилагане на технологии в зеленчукопроизводството като част от екипа на Институт по зеленчукови култури “Марица”. Научната ѝ дейност е свързана с биологично производство и отглеждане на нетрадиционни зеленчуци. Има богат опит с производство и прилагане на компости на база растителни остатъци. За всичко това и за страстта си към живописта ни разказа в рубриката Дамите в селското стопанство.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Как се насочихте към земеделската наука?

Непосредствено след като завърших ВСИ Пловдив (днес Аграрен Университет) през 1999 г., започнах работа като агроном семевъд в ИЗК "Марица" - Пловдив. Работата ми хареса и ме мотивира да се явя на конкурс за научен сътрудник, за да правя по-задълбочени проучвания и да се развивам като учен.

В какво се изразява работата Ви в ИЗК “Марица”?

През 2006 г. като научен сътрудник работата ми беше насочена към изпитване на биопродукти за торене на броколи като разсад във флотинг система на открито и отглеждането им за късно полско производство. Това беше и тема на дисертационния ми труд. В колектив имаме широкоспектърни проучвания за влиянието на вермикомпост с различен произход върху качеството на пикиран разсад от домати за ранно полско производство и разсад от краставици.

В тази насока, след обучение в Института по органично земеделие FIBL, Швейцария в продължение на 2 години бяха изпитани рецепти за компостиране на база налични растителни остатъци и ресурси в института и анализи за качеството на компоста.

По-късно в научната ми кариера дейността ми беше насочена в разработване на технологии за отглеждане в полски условия на нетрадиционни и слабо разпространени в страната ни зеленчукови култури - аспержи, артишок, пащърнак, рукола, пак чой. При последните 2 култури установихме, че отглеждането им е по-удачно в оранжерийни условия, а не на поле.

В последните години научната ми дейност е насочена към изпитване на технология, подходяща за биологично производство на основните зеленчукови култури - грах, фасул, картофи, домати, пипер, пъпеши, главесто зеле в съвместни посеви с подправни култури.


Адаптирането на зеленчукопроизводството към климатичните промени и към новите изисквания за „позеленяване“ на ЕС са част от работата ви. Как се променят технологиите в зеленчукопроизводството?

Климатичните промени повлияват съществено технологиите на отглеждане от гледна точка на това, че всяка зеленчукова култура се характеризира със специфични биологични изисквания за поникване, растеж и развитие. Това налага промяна в сроковете на сеитба, така че условията да бъдат оптимални за тях.

През последните години се наблюдава тенденция към студена и дъждовна пролет, което затруднява отглеждането на разсадите; с последващо силно затопляне и безвалежни сухи и горещи периоди, което повлиява съществено растежните и продуктивни прояви на растенията. Това налага изпитването на нови срокове за засаждане на културите. Променя се и степента на нападения от болести и неприятели, както и растителната защита.


В настоящия момент някои от сортовете зеленчукови култури трудно се адаптират към тези промени, което налага създаването на нови сортове с по-добра адаптивна способност.
От миналата година ние стартирахме проект за разработка на нови технологии в биологичното производство и идеята ни беше номинирана на III място в конкурс за най-зелените компании в България в категория “Зелени технологии и зелени продукти”. 

По-ранни срокове или по-късни срокове на сеитба?

Това предстои да бъде проучено. От личен опит мога да споделя, че при аспержите, които берем всяка година в началото на месец април, напоследък този период се измества към средата на април. Дневните и нощните температури се променят много рязко, при което културата реагира. По този начин намалява качеството и добивът на продукцията. Подобен ефект се наблюдава и при другите зеленчукови култури, където се забавя растежът. Тази година има много валежи, което затрудни изнасянето на културите навреме. В момента се забавя и сеитбата на късните култури, защото условията са крайно неподходящи. Тепърва трябва да се правят проучвания и да се определят по-подходящи срокове за сеитба и засаждане на зеленчуковите култури. 

Разкажете повече за технологичната инструкция за приложение на компост, която получи награда на АГРА 2023.

Технологичната инструкция е предназначена за фермери, които произвеждат броколи - късно полско производство в условията на конвенционално и устойчиво земеделие. Представят се основните етапи при разсадопроизводството на културата - подготовка на субстратната смес, грижи за разсада и борба с основния неприятел - зелевата бълха. Като приложение има и инструкция за производство на качествен компост от растителни остатъци като плевелна растителност, слама и обоски тор. 


Какво показва вашият опит за връзката "наука - бизнес"?

Преди 3-4 години беше отворена подмярка 16.1 на ПРСР и аз имам щастието да съм участник в такъв проект - за устойчиво развитие на екосистемите и внедряване на методи за мониторинг и биологичен контрол с водещ партньор Опора Заден.

Целта е да се оптимизира управлението на неприятелите чрез екологични подходи. Целта е да се осъществи точно тази връзка "наука - бизнес" и постигнатите резултати да се сведат до земеделската практика чрез изработване на практиктически насоки. Участници в проекта са земеделски стопани, които отглеждат тикви, дюли, домати, пипер, череши, ечемик, спанак, корнишони. В стопанствата им се използват средства за мониторинг на неприятелите и се тестват капани.

Мисля, че тази връзка Наука - Бизнес в момента е много силна и се постигат добри резултати.


Имате ли любима култура и защо точно тя?

Разбира се, че си имам любима култура - това са аспержите. Може би поради дългогодишната ми научна дейност с тях, която стартира през 2006 г. и продължава и до сега. В първите ми години в ИЗК “Марица” получих като наследство научна разработка на н.с. I ст. Иван Димов и н.с. III ст. Боян Арнаудов, които бяха положили основите за отглеждане на бели (етиолирани) и зелени аспержи.

Аспержите са многогодишна култура, която се отглежда в продължение на 12 -15 години и за този период имах възможност да изпитам варианти с няколко норми на торене с оборски тор и разширих асортимента с виолетови и виолетово-зелени сортове.

През 2018 г. Започна проект за разработване на нови технологии на отглеждане на нетрадиционните зеленчукови култури, където бяха изпитани няколко варианта на отглеждане на разсад във форми за разсад и 2 схеми на отглеждане на зелени аспержи.

От 2023 г. стартира биологично отглеждане с използване на коренища отново на зелени аспержи.

Какво ви мотивира да продължите напред в труден момент?

Най-лесно е човек да се откаже, когато нещата станат трудни за изпълнение. Но това е предизвикателство да се изпитат възможностите и средствата за постигане на крайната цел. Възникналите проблеми не са средство за оправдание, особено в научните среди, когато дейността се базира на научни хипотези и се очаква определен резултат. Достигането на крайната цел и анализа на резултатите са мотивът да не се отказвам и да търся решение. 
 

Имате ли хоби и как обичате да прекарвате времето си извън работата? 

Не ми остава много време за хоби, но аз обичам да рисувам  в свободното си време - основно живопис, понякога имам вдъхновение и за създаване на абстрактни картини. Благодарение на Минка Плювкова, уредничка на Музеля Дом на традициите в с. Старо Железаре, общ. Хисаря през 2022 г. Се организира първата ми самостоятелна изложба.

Освен рисуването, харесвам пейзажната и уличната фотография. Обичам да пътувам до различни дестинации - от атмосферата на Европа до колорита на Ориента. Пътешествията ми дават огромно творческо вдъхновение и презареждане.