Броколи -екзотичната доскоро култура, която набира все по-голяма популярност

В България броколите проявяват най-добре своя биологичен потенциал при отглеждане като лятна и есенна култура, т. е. късно полско производство. Мнението е на гл. ас д-р Десислава Тодорова от Института по земеделие – Кюстендил. Тя има дългогодишен опит с тази зеленчукова култура, която набира все по-голяма популярност у нас. 

С броколи работя от 2007 г., когато за първи път заложих опит с четири сорта и различни срокове на сеитба и засаждане. Насочих се към хибриди, заради изравнеността на цветните глави и устойчивостта им. Съпоставих сортове от холандската и японската селекция. Всеки имаше своите преимущества и недостатъци.

В началото на XXI век, когато пишех за броколи, ги наричах „екзотична култура“. Сега вече не е така, броколи набира популярност, лесни са за отглеждане и за намиране в търговските вериги и магазините за плодове и зеленчуци.

Според мен броколи са лесна за отглеждане култура. Преди да решим да отглеждаме броколи, е важно да се запознаем с биологичните им изисквания към основните агро-екологични фактори. Броколи са светлолюбива култура и затова не понасят засенчване. Температурата е другият важен фактор за успешното им отглеждане. Често съм чувала, че броколи не образува глави, а направо цъфти. Оптималните температури за развитието на културата са от 16 до 21°С.

Затова високи температури над 30°С провокират появата на преждевременен цъфтеж и намаляват качеството на цветните глави.

Критичен през пролетно-летния сезон е периодът от засаждане да начало на формиране на главите, а при лятно-есенно отглеждане – периодът на формиране на основната продуктова част. Вирее добре на структурни и аерирани почви, като по принцип не е взискателно към почвения тип и с успех може да се отглежда навсякъде. 

В страната ни има две основни направления за производство на броколи – ранно и късно. Установено е, че броколи проявяват най-добре своя биологичен потенциал при отглеждане като лятна и есенна култура, т. е. късно полско производство. При него разсадът се отглежда на открита леха на полето. Засаждането на 30-45 дневен разсад е в периода от средата до края на месец юли. При по-късно засаждане също има успех. В един декар се култивират 3000-3500 растения, в зависимост от схемата на засаждане, която най-често е 80/50 или 70/40 см. При по-гъсто засаждане се получават повече на брой, но по-дребни цветни глави.

Броколи изискват чести поливки, особено в периода на нарастване на главите, а за запазване на почвената влажност се прилага и мулчиране.

Късното полско производство на броколи дава възможност за отглеждането му като втора култура, след предшественик с къса вегетация. Грижите през вегетационния период не се различават от тези за главесто зеле – редовни поливки, подхранване, окопаване, мониторинг за болести и неприятели.

Аз заставам твърдо зад късното полско производство, като препоръчително за нашата страна. Разбира се, не изключвам и производството на броколи в култивационни съоръжения, но това вече е свързано с големи разходи за отопление и едва ли е икономически обосновано.

Цените на броколите в момента са около 3,50 – 4,00 лв. за килограм. Относно икономическата ефективност подробен анализ съм правила само на късните броколи със срок на сеитба 15 юни и на засаждане 15 юли. Нормата на рентабилност при него в района на Кюстендил е около 240%, което е много добра възвръщаемост на вложените разходи.

Всеки сорт, технология, район на отглеждане има различен икономически потенциал, т. е. много важно е съчетаването на отделните елементи в цялостната технология на производство. 

В ранна фаза още след поникване на семената е много важна борбата с кръстоцветните бълхи. Коварен неприятел е и зелевата нощенка, която прегризва растенията при кореновата шийка или прави къси ходове в стъблото. Броколи, като зелева култура, се нападат и от гъсениците на бяла зелева пеперуда. От болестите икономически важни са мана, черно гниене. Гушата се появява на тежки и кисели почви. Интересно физиологично проявление е кухостъблието при броколи, за което се предполага, че се предизвиква от небалансирано торене и напояване, и може да окаже негативно влияние върху качеството на продукцията. 

Качеството на ползваните семена за мен е от съществено значение. Затова при опита си заложих на японските хибриди Marathon F1 и Parthenon F1, и на холандските Fiesta F1 и Coronado F1. Колегите от ИЗК „Марица“ Пловдив създадоха първия български сорт броколи ИЗК Искра, който също отглеждах като опитни растения. Доволна съм и от резултатите, получени от сорт Naxos F1, върху които дипломантка, на която бях консултант, успешно защити своята дипломна работа. Сега е сравнително лесно човек да си закупи семена от броколи.

Хубавите семена обикновено се предлагат на брой, в опаковки от 1000, 2500 и повече броя.

Хоби опаковките са другият по-евтин вариант. С недоверие се отнасям към пакет семена, на който пише броколи сорт Калабрезе. Всъщност броколи е с произход италианската провинция Калабрия, откъдето идва и това наименование. В момента на пазара на семена се предлагат сортовете Тритон F1, Маратон, Цезар и др. Виждам, че селекцията и предлагането на семена японска селекция е напреднало. На пазара вече има сортове като Агаси (Agassi), Айрънмен (Ironman), Бести (Besty), Хапа (Hapa) и др. 

Реколтирането на броколи за малко запознатите е бих казала деликатна тема. Главата на броколи е съставена от цветни бутони, обособени в сбита глава и част от принадлежащото към нея стъбло.

Отрязването на цветните глави трябва да стане в момент, когато бутоните са все още затворени и главата е сбита и плътна. Някои сортове не образуват големи глави и е грешка да се чака нарастването им, защото те стрелкуват и започва цъфтеж. Като стандарт се смята диаметър на цветната глава над 10 см. Разбира се през годините съм отглеждала глави с диаметър над 30 см и тегло около 2 кг.

При много сортове след отрязването на централната цветна глава в пазвите на листата се формират странични цветни главички, обикновено 8-10 на брой, което е ценно преимущество. Те са една своеобразна възможност за получаване на допълнителен добив, който може да се предлага като връзкова стока от големите производители. В любителската градина страничните цветни главички са чудесна възможност за продължително консумиране на така полезния зеленчук.

Мога да кажа, че чувствам особен сантимент към броколите. Те се славят като изключително полезен зеленчук, с много добра хранителна стойност поради високо съдържание на каротен, аскорбинова киселина и калций. Енергийната им стойност е около 245 kJ/100 g. Отличен източник са на витамини (C, A, B1, B2, B3, B6, E, PP, E, K).

В този ценен зеленчук се съдържат редица антиоксиданти: каротеноиди, глюкозинолати и фитохимикали. Броколи може да се замразяват, при което не губят вкуса и високата си хранителна и биологична стойност. Кълновете от техните семена са предпочитана храна от хората, привърженици на здравословното хранене, поради високата концентрация на анти-канцерогенния фитонутриент сулфорафан. Влиза в състава на различни ястия, бебешки храни, козметични продукти и хранителни добавки.