Гл. ас д-р Десислава Тодорова е част от екипа на Института по земеделие в Кюстендил от 20 години. Тя единствена работи със зеленчукови култури в Института, като нейна слабост са нетрадиционните зеленчуци като броколи. Голяма част от изследователската ѝ работа е посветена именно на тях. Признава, че най-ценно в работата ѝ са нейните колеги и е категорична, че трябва да има по-силна връзка между науката и бизнеса у нас.  

Представете ни се накратко…

 

От 20 години работя в Институт по земеделие – Кюстендил. С гордост мога да кажа, че съм „селянка“, защото до 2004 година живях на село. Колкото и клиширано да звучи съм закърмена с любовта към животните и растенията. С умиление си спомням за пълните обори с всякакви животни – овце, крави, коне, свине, кокошки, за неуморния труд на баба и дядо, за агрономическите способности на татко Израснах в селска атмосфера, храних се с истински мляко, сирене, месо, сега останаха само яйцата за съжаление. Откровена и с чувство за хумор. Творческа и романтична натура съм, омъжена, с две прекрасни деца и малка внучка. 

В какво се изразява работата ви в Института по Земеделие - Кюстендил?

 

Работата ми е свързана с непрекъснато следене на новостите в земеделието, провеждане на изследователски опити, регистрирането и анализирането на резултатите от тях, писане на научни и научно-популярни статии. Да работиш по проекти и да извеждаш опити е основното изискване за един научен работник. В практиката се налага да даваме консултации на заинтересовани лица, да изготвяме становища, експертни оценки и др. Работата не е само седене на бюро зад монитора, растенията изискват своите грижи.

Как избрахте да се занимавате със земеделска наука?

 

Общо взето стана случайно. Готвех се за приемни изпити по медицина с биология и химия в Медицински университет – София. И реших да пробвам с биология и в близкия Югозападен университет в Благоевград. Единствената специалност с приемен изпит биология там беше „Агромениджмънт“ – звучеше модерно и примамливо. В медицина не успях да вляза, затова пък от раз ме приеха в Благоевград. Завърших магистратура с допълнителна педагогическа квалификация. Но учител не ми се ставаше, притеснявах се от излизането пред ученици и подготвянето на уроци всеки ден. Подадох молба в Институт по земеделие – Кюстендил, издържах изпита и интервюто през месец март и от 1 август започнах работа като научен сътрудник III степен. А 1 август е ден на градинаря и може би не е съвсем случайно. 

Разкажете интересна случка от практиката си…

 

Несъмнено има такива случки. Това, което се е запечатало в съзнанието ми, е грешка от старание. На 15 август Голяма Богородица, в Института се прави курбан за здраве. Аз толкова вглъбена и спазвайки педантично сроковете, точно тогава засаждах един от вариантите със срокове през 15 дни. Можело е да го направя на другия ден, но в първите години на научноизследователската си работа съм била точна и по-старателна. 

Имате ли любими култури? Защо точно те?

 

Моята слабост са нетрадиционните култури. Още от самото начало на научната ми кариера домати, пипер ми се струваха скучни и достатъчно изучени зеленчуци. Насочих се към броколи и от 2007 г. започнах опити с тях. И така до днес гледам да има поне няколко растения броколи из опитите.


Много обичам да си купувам интересни семена за зеленчуци, било заради цвета или формите им. Такива са лилав и зелен карфиол, Романеско. Тази година наблегнах на кейла, от който засях два зелени и два пурпурни сорта. Чудесно се развиват и красят градината. Нямаме опит в консумирането им, но успешно ги включвам в аранжировки за официални поводи. Предишните ми опити бяха с манголд и салатно цвекло, сега пак присъстват в шарената ми опитна градина.

Максимално се придържам към биологичното отглеждане на зеленчуците, третирам само при много голяма необходимост, не обичам превантивните пръскания с пестициди.

Тъй като само аз работя със зеленчуци в Институт по земеделие – Кюстендил и за да се вклиня някак в работата на колегите – овощари, се вмъквам с някоя междуредова култура – зелен грах, зелен фасул, нахут, а напоследък и с декоративни растения с лечебни свойства.
 

Какво Ви мотивира в работата?

 

Аз не съм амбициозен човек в нито едно отношение. Основната ми слабост е безкрайното отлагане и търпението ми, с което често злоупотребяват. Ако за изпълнението на дадена задача има срок, то аз ще я направя точно последния ден, а ако може и малко след срока. Затова така, отлагайки и протакайки във времето, станах „доктор“ едва през 2019 г. Същата година малко се активирах и станах и главен асистент. Надявам се до 50-годишна възраст да успея да стана и доцент. Сега ми е забавно, защото хем не съм първа младост (на 46 г. съм), хем съм баба, хем млад учен – постдокторант.

Може и да ви се стори странно, но най-ценното в моята работа, са колегите. С някои от тях се познавам още от гимназията, с други следвахме заедно, а трети познавам от работата си в Института. Това са хора, на които мога да се доверя и да споделя лични неща, да потърся и намеря подкрепа, да поискам и получа личен или професионален съвет. 

Как виждате връзката между земеделската наука и агробизнеса в България?

 

Земеделската наука е слабо рекламирана. Много ми харесва един израз от среща в МЗм през 2017 г. – „Не е важно коя кокошка снася, а коя кудкудяка!“. Несъмнено трябва да има връзка между науката и бизнеса. Гневя се на негативното отношение на немалка част от обществото, че няма нужда от земеделска наука, че може всичко да се внася отвън. Да, може, възможностите са почти неограничени за внос на семена, посадъчен материал, торове, технологии. Но дали те са приложими в България, дали растенията от даден сорт ще се адаптират успешно… Радва ме фактът, че много от сортовете пшеница и слънчоглед от други институти с успех се реализират в чужбина. Ние от Институт по земеделие – Кюстендил също имаме договорни отношения с производители от страната и чужбина. Сега е сезона на усилено търсене на овощен посадъчен материал. 

Имате ли лична градина?

 

Лична градина нямам, но на село е градината на мама, за която понякога давам съвети и третирам, когато се налага. С успех се грижа за асмите и вече трета година успявам да докарам нещата до приготвянето на бяло и червено вино. Имаме около 2 ха черешови, сливови и ябълкови насаждения. Иначе отглеждаме традиционните за един селски двор домати, пипер, праз, картофи. Радвам се на пъстротата на двора – олеандри, френско грозде, смокини, ягоди, жълти малини, едри черници. Имаме си всичко, необходимо за приготвяне на зимнина. 

Имате ли хоби? С какво се занимавате извън работата си в Института?

 

От осем месеца съм баба на една прекрасна внучка Ивет. Тя е най-голямата ми слабост. Обичам ръчното плетиво, за което напоследък не ми остава много свободно време. Имам цветя, за които се грижа и размножавам. Поетична натура съм, наследила съм това от татко (трудно казвам „Светла му памет“, макар повече от две години да го няма) и мечтата ми е някога да издам своя малка стихосбирка. Това, което ми се удава и ми доставя удоволствие е месенето на тесто и оформянето на питки със специална украса. Последната направих с огромно желание и старание за откриването на обновената Лаборатория по вирусология в Института.