Обработваемите площи, защитени от съществуващата система за борба с градушките, са 11 млн. декара, като едва хиляда от тях или под 0,01% са пострадали от началото на тази година досега от природното бедствие.

Жегата отстъпва, идват нови гръмотевични бури и градушки

От незащитените 29 млн. декара обработваеми земи градушките са поразили 94 000 декара или 0,32%. Това стана ясно от отговор на земеделския министър Десислава Танева по време на парламентарния контрол. Засега в страната се прилага единствено ракетен способ за защита.

Десислава Танева: „От началото на активния сезон по градозащита - 27 април 2019 г., до момента са проведени 208 активни въздействия, обработени са 1011 градоносни облака и са изстреляни 8859 противоградови ракети.“

Тя подчерта, че за този сезон има осигурени ракети, а работните заплати на персонала, зает с противоградовата защита, се изплащат редовно. Министърът припомни, че засега дейността се осъществява единствено чрез ракетен способ. 

До началото на 2019 г.  защитаваната от градушките територия беше с площ 17,2 млн. декара, от които обработваемите земи са с площ 11 млн. декара в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Сливен.

„През 2019 г. бяха открити два нови командни пункта и 62 нови ракетни площадки в област Хасково и в района на подбалканските полета. По този начин общият брой на ракетните площадки се е увеличил от 200 на 262, защитаваната територия се увеличи с приблизително 4,5 млн. декара, което се равнява на над 26% увеличение, като достигна обща площ от близо 22 млн. декара, от които обработваеми 14 млн. декара“, допълни Десислава Танева.

Министърът подчерта, че през последните две години и половина държавата е инвестирала 13 млн. лв. за разширяване на обхвата на противоградовата защита, включително се предвижда и на две нови радарни станции в района на Шумен и село Ярлово.

Десислава Танева коментира отново работата по новия закон за противоградовата защита,  който предвижда в България да бъде въведен и самолетен способ за обработка на градоносните облаци. 

С въвеждането на самолетния способ се предвижда защитата от градушки да обхване 90% от земеделските земи.

„В Добруджа сега не фигурира никаква площадка или команден пункт. Няма никакъв радар. Тази останала част от територията е житницата на България. В една четвърт от страната няма нито радари, нито  ракетни площадки“, каза депутатът Пенчо Милков, който постави въпроса в парламентарния контрол.

Министър Танева отговори, че Добруджа е предвидена за защита по самолетен способ, а изпълнението на плановете се бави заради спирането на закона в парламента.

Както е известно, земеделски производители се противопоставиха на проекта за задължителна вноска за борба с градушките в размер 0,75 лв. на декар. Те настояха да се въведе ясен ангажимент каква защита и какви евентуални компенсации ще получават стопаните при поражения от градушки след въвеждането на новата система.