Сезонът на градушките продължава. Ледени зърна с големината на лешник удариха в края на миналата седмица района на Пловдив. 

След градушките: Стопани търсят обезщетения за хиляди декари

Поражения през последните дни има също в областите Сливен, Русе и Благоевград. Пострадали са стопаните на хиляди декари. Даже фермерите, които имат застраховки, няма да получат нищо, ако културите са пострадали само частично. 

Единственият начин за решаването на този проблем е създаването на държавна застрахователна компания за фермерите, обясни пред Агри.БГ един от най-големите производители на ябълки в България Красимир Кумчев от село Трилистник. 

- Вашето стопанство е в Пловдивско. Какви поражения нанесе последната градушка?

- Щетите са главно по трайните насаждения - при ябълките, другата реколта е прибрана. Градушката беше много едра, но рядка и примесена с много дъжд. Там, където е ударило зърното, плодът направо е разцепен. А съседните плодове са здрави. Оценката ми е, че някъде около 25% от плодовете са наранени и почти нищо не става от тях.

- Имате ли други засегнати култури?

- Само ябълките са. Имаме посеви и от пъпеши, но те са във фаза, когато са силно зашумени. По плода няма поражения. Има по листата. След градушка се влиза веднага да се пръска с препарат, съдържащ мед, който блокира развитието на болести. На практика там нямаме проблеми.

Единствено щетата е по ябълките. При нас половината от градините са покрити с мрежи против градушки. Всъщност 50% от насажденията ни са без мрежи и там щетата е около една четвърт.

- Вашите градини застраховани ли са?

- Да. Бедата е, въпреки че са застраховани градините, застрахователите по никакъв начин не се отчита тези загуби като щета. Те признават щета, само ако плодът е паднал на земята. А ябълките сега са в такава фаза, в която са много дребни и са здраво  хванати за клоните.

Плодът в момента не тежи. Ябълката е около 20 грама. Ако беше в края на сезона, когато тежи 200-250 грама и връзката на дръжката с клонката вече отслабва, тогава част от плодовете падат. Обаче в тия ранни фази на развитие е абсурд да паднат.

Трябва да е някаква абсолютно унищожителна градушка, за да опадат и плодове. А това, че ябълките са наранени, няма никакво значение за застрахователите. Те казват: ние отчитаме не качествени щети, а количествени. Количествени означава, да е паднала ябълката на земята.

- Защо смятате, че единственият изход от тази ситуация е създаването на държавна застрахователна компания срещу природни бедствия в селското стопанство?

- От два месеца, след като мина осланяването, лансирам идеята за създаване на земеделска застрахователна компания със 100% държавно участие. Тя би трябвало да обхване тези два елемента, които в момента застрахователите не покриват.

Единият е да се изтегли по-рано срокът за застраховане против осланяване от 1 април, вместо от 20 април, както е сега. Вторият елемент е да се покриват не само количествени, но и качествени щети при градушки, бури, наводнения и т.н. Засега мълчанието на институциите е пълно.

- Как си представяте нещата организационно?

- Предложих компанията да бъде със 100% държавно участие, защото исках да насоча вниманието на държавата към проблема. Но не пречи, като седнем да обсъждаме, да се реши 50% да бъде държавното участие, а 50% да бъде наше – на фермерите. 

Лесно може да стане. Според мене с 1 млрд. лв. никакъв проблем няма да стартира една такава компания. 500 млн. лв. от държавната компания, 500 млн. лв. от фермерите и нещата ще тръгнат.

Още повече, че в България има аналог на такова отношение към малкия и средния бизнес. Говоря за Българската банка за развитие. Тя е създадена точно с цел да се подпомага дребния и средния бизнес. Ето, ние имаме проблем със застрахователите в тия два пункта. Тази идея я лансирах в края на март, но до момента няма някакво становище. Мълчанието е тотално. 

- Има ли според Вас логика тази идея да бъде включена в проектозакона за борба с градушките? Или двете теми трябва да се разглеждат отделно?

- Абсолютно отделно. Градушките валят от малки облаци, които поразяват малки площи. За разлика от осланяването, те не могат да обхванат големи площи.

Колегите, които имат житни култури на хиляди декари, те не застраховат, защото знаят, че от 100 000 декара, ще порази примерно 50 декара, което е капка в морето. Обаче ако имаш 100 декара градина и ти порази 50 декара, това е половината.

Ако се сметнат парите, които държавата дава за 100% пропаднали площи и това, че сега никой не застрахова, капиталът ще се събере. И по този начин държавата ще каже на всички: Хора, за този бизнес, който е на открито, ясно е, че е уязвим за природни бедствия. 

Има такава идея, правим компания и който не застрахова, изобщо да не се обажда, че му е поразен посевът. Ние, като държава, сме направили това, което трябва. А ти, че не искаш да застраховаш, това си е твой проблем. Наводнило се е, осланило се е, градушка – твой проблем.

Тогава най-вероятно и застрахователите ще си коригират мерника. А сега ние застраховаме, но какво от това? За тези ябълки нищо не получавам - никой няма да ми плати обезщетение.