Към края на поредната нелека година за пчеларството – повишени разходи за производство, ниска цена на меда, слаби пазари, а сега и поредното очакване на минимална държавна помощ, разговаряме с представители на сектора за възможните алтернативи и една друга гледна точка към пчеларството.

Михаил Михайлов: Очакваме приемът по de minimis да стартира след средата на ноември

„Ние апелираме към промяна на парадигмата в областта на пчеларството. Управляващи, пчелари и политика се фокусират върху страничната функция на пчелите – производството на мед. Пчеларите се концентрират върху искането и търсенето на по-добри условия за производство и пазар на меда, особено второто. А всъщност основната функция на пчелите е опрашването. Това е и нашата концепция за развитие на сектора и на земеделието, но засега няма чуваемост”, обясни пред Агри.БГ Илия Цонев, член на Националната научна асоциация по пчеларство.

Без опрашване няма земеделска продукция. Факт. В същото време пчелите, както и дивите опрашители в целия свят намаляват. Редица научни изследвания и разработки доказват незаменимата роля на пчелите за биоравновесието. Това стои в основата на политиката за стимулиране на опрашването.

„В Европейския съюз се хвалим, че ще увеличим субсидиите за пчеларството до 60 млн. евро, а в САЩ харчат 2 млрд. долара само за опрашване. Фермерите там разбират важността на това. Плащат се по 200 долара на пчелно семейство, за да бъде закарано в нивата и да опрашва”, подчертава Илия Цонев и добавя:

„В Европа и България картината е различна. Фермерите масово нямат желание да си плащат за опрашване. Именно заради това е нужно да има такава политика на европейско и национално ниво, която да се реализира чрез инструментариума на субсидиите. За биологичното разнообразие отговаря държавата, а не пчеларите или земеделците. Имаме Закон за биологичното разнообразие от над 100 страници, в който думата „опрашване” изобщо не фигурира.”

Неговият колега доц. Юлиян Станчев, председател на Плевенския пчеларски съюз, също потвърждава необходимостта от стимулиране на опрашването, но и дава пример как в България също има добри примери в тази посока.

„Нашата земеделска кооперация в село Върбица плаща на нас, пчеларите, определена сума за опрашването на слънчогледа и други култури. Практиката е полезна и за двете страни и ние на местно ниво успешно я прилагаме – земеделци и пчелари. Показах им изследвания, примерни договори и цени на подобен тип двустранни отношения и се договорихме”, споделя доц. Станчев.

Пионерската за страната ни практика, която браншовият представител успява да въведе в неговия район, е взаимствана именно от САЩ. Той е на мнение, че плащанията за опрашване трябва да се подсигуряват от двустранни бизнес отношение между секторите, а ролята на държавата да е в осигуряването на „почва” за това.

„Идеята е държавата да създаде нормативна база, да организира търгове за опрашване и земеделците, които имат интерес, да участват в тези търгове и да сключват договори с пчеларите. В САЩ още през 20-те години на миналия век, и то по инициатива на земеделците, след като са направени редица изследвания, установяващи, че при опрашване добивите се увеличават с 30-40% и дори 50%, се предлага да се заплаща за опрашване. 

Организират се търгове, определят се цените на опрашването и се сключват договори между земеделците и пчеларите. Плаща този, който е обслужван, тоест земеделецът. Там има развито мобилно пчеларство и пчелините се местят в различни земеделски парцели”, разказва доц. Станчев.

Друга полезна практика отвъд Океана са спомагателните фондове, захранвани от самите фермери. В кризисни години тези осигурителни фондове гарантират, че вложените от земеделците "пари за черни дни" ще се върнат при тях. 

„Така всеки сектор се подсигурява напред във времето и има сигурност, независимо от сътресенията. Това у нас липсва. Не му е лесно на министъра - за да се удовлетвори един пострадал сектор, парите трябва да се преразпределят от друг и така винаги има недоволни. Затова по-благонадеждни и справедливи са инструментите за частно осигуряване”, коментира още доц. Юлиян Станчев.

Информационната кампания "ОСП работи за нас: По-зелени и умни!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg