Днес, в третия брой на рубриката, представяме пример за сътрудничество между растениевъдни и животновъдни стопанства във френската област Аверон.
 
 
Ниско разположените плодородни земи по поречието на река Аверон във Франция обикновено се използват за монокултурно растениевъдство, а по-високите и по-малко плодородни площи - за животновъдство.
 
Изследователски проект наскоро разработи сценарий, според който растениевъдните стопанства ще включат люцерна в сеитбооборотните си планове в отговор на все по-често срещаните периоди на суша през летните месеци. Тази диверсификация на културите не само ще намали нуждите от вода и торове, но и ще открие възможности за сътрудничество с животновъдите от областта.
 
Сътрудничество в басейна на реката
Земеделските производители в басейна на река Аверон се опитват да обединят усилията си с животновъдите, за да извлекат взаимни ползи с помощта и подкрепата на местните кооперативи.
 
 
Честото засушаване през лятото кара земеделците да обмислят включването на производството на люцерна като диверсификация на полетата с царевица, за да се намалят нуждите от вода, тъй като люцерната изисква значително по-малко напояване.
 
Разработеният сценарий е предназначен за земеделските стопани и местните заинтересовани страни - мениджъри на къси вериги на доставка, животновъди, технически съветници и др. В сценария е заложено включването на люцерната, която същевременно осигурява алтернативен и местен източник на протеин за животновъдните стопанства.
 
В изследователския проект е залегнало също така и оползотворяването на произведения в излишък оборски тор от животновъдните стопанства, който се използва за наторяване на културите след компостирането му и по този начин се постига намаляване на транспортните разходи.
 
Стъпка напред към смесено земеделско производство
„Селскостопанската политика и глобализиращите се пазари, които насърчават производството, благоприятстват специализирането на земеделските стопанства и селските региони, така че да се повиши конкурентоспособността и производителността им. В много случаи това всъщност понижава гъвкавостта по отношение на пазарните промени, дължащи се на висока зависимост от външни ресурси“, посочва Марк Морейн от изследователския център ISARA-Lyon, който участва в тази инициатива.
 
 
Той допълва, че от друга страна, тясното профилиране има отрицателно въздействие върху околната среда, понижава биоразнообразието, замърсява водите с прекомерното производство на оборски тор и използването на минерални торове, а също така допринася за разрушаването на почвите, вследствие на монокултурното производство.
 
Същевременно този вид селско стопанство е и по-малко устойчиво на изменението на климата. Развитието на сътрудничеството между растениевъдството и животновъдството може да бъде решение за постигане на известно ниво на самостоятелност в регионален мащаб в областта.
 
Проектът предвижда чрез разработването на смесени системи за растителна и животинска продукция на регионално ниво, оборският тор да бъде рециклиран и да се използва за наторяване на културите, а те съответно да бъдат диверсифицирани за нуждите на производството на фуражи за животните. Това сътрудничество позволява по-ефективно използване на местните ресурси и същевременно намалява зависимостта от външни доставчици, което прави земеделските стопанства по-доходоносни и преди всичко по-устойчиви.
 
Проблеми – решения
Оползотворяването на оборския тор намалява замърсяването и помага за възстановяване на почвеното плодородие. От своя страна по-разнообразното производство позволява по-голяма гъвкавост и адаптация към недостига на вода, агрономичния потенциал на почвите и създава устойчивост към изменението на климата.
 
Различните култури и видове животновъдство отговарят по различен начин на климатичните промени. Когато дадена ферма произвежда различни култури и животински продукти, спадът в пазарните цени за един продукт може да бъде компенсиран от по-високите цени за един от другите земеделски продукти, а по-ниските добиви за една култура могат да бъдат компенсирани с по-високи добиви от друга растениевъдна или животновъдна продукция, така че тази диверсификация спомага за разпределяне на рисковете.
 
Организацията е ключът!
Въпреки предимствата на смесения тип стопанства, интегрираната продукция на ниво ферма увеличава сложността на управлението и необходимостта от работна ръка. В рамките на проекта се провеждат семинари, чиято програма се разработва специално според типа участници, за да бъдат насърчени да работят заедно.
 
Провеждат се и индивидуални интервюта с фермерите, за да се изработят най-добрите схеми за управление на сътрудничеството между стопанствата и местните заинтересовани страни. 
 
С помощта на местните кооперативи в областта Аверон се разработва изцяло нова верига за доставки, включваща дехидратацията на люцерната, или поне нейното изсушаване на слънце в адекватна инфраструктура, което улеснява логистиката с животновъдите и намалява транспортните разходи. В допълнение, кооперативите имат намерение да инвестират в преработвателни структури и оборудване за събиране на люцерна и да разработят програми за обучение на местни фермери при отглеждането на люцерна.
 
 
Публикацията е разработена по материали на ЕПИ – АГРИ и е предоставена от Институт за агростратегии и иновации, като част от информационната кампания „Иновациите – винаги на мода!“