В повечето лозарски страни в света лозята се отглеждат без загрибване. То е редовна практика само в страни с остър континентален климат. У нас по Черноморското крайбрежие, в южните райони на страната и микрорайоните с добър въздушен дренаж, където температурата не спада под -19, -20°С, лозята може да се отглеждат без загрибване. Не се загрибват лозите и при средностъблените, високостъблените и асмовидните формировки. Там, където опасността от измръзване е голяма, лозите се отглеждат приземно и през есента след листопада се загрибват.
Чашовидно отглежданите лозя може да се загрибват и преди пълното окапване на листата, тъй като обикновено се режат през пролетта. При тях е необходимо първите 2-3 очи в основата на пръчките да се покрият с почва на височина около 10-12 см. Лозите, които се режат по системата Гюйо, се загрибват след резитбата. Оставените плодни пръчки се полагат по реда и се покриват с рохкава почва едновременно с главините. Възможно е загрибването да се извърши и без да се режат лозите. В такива случаи се полагат само плодни пръчки, които се загрибват, а окончателната резитба се извършва през пролетта.
Там, където съществува опасност от силно понижаване на температурата през зимата, трябва да се вземат мерки за предпазване и на асмите от измръзване. Младите лози до формирането им се повалят и се загрибват. При старите силно развити асми това не е възможно. Те се обвиват със слама, царевичак и др., върху които се поставя по-здрава хартия и се връзва с тънък тел.
Отгрибване на лозите
Отгрибването на лозите се извършва, след като е преминала опасността от силните мразове, но винаги преди да е започнало набъбването на зимните очи. Забавянето на отгрибването може да има лоши последици. След покарване на очите в почвата се увеличава опасността от оронването им, а евентуалните валежи през този период предизвикват масовото им загниване. Тези повреди засягат предимно главните пъпки, които се развиват по-рано и са най-родовити.
;void(0);){kind=link}