Лозата е рентабилно растение, от което могат да се получат много добри добиви и на сравнително по-бедни на хранителни елементи почви. Грижите за лозята се полягат от началото на вегетацията до беритбата. Опазването на лозите от болести и неприятели е от особено важно значение.
Икономически най-важни болести и неприятели по лозата са: брашнеста мана /оидиум/, мана, сиво гниене, гроздови молци.
Брашнистата мана е опасна до прошарването на грозда. Повишената въздушна влажност и високите температури създават условия за развитието й. В момента на прошарване на гроздето тя е в състояние да се развие във висока степен и да причини значителни щети в лозовите масиви. За борба с нея могат да се използват- систан 12ЕК-0,02%, топаз 100 ЕК-0,015%, байфидан 250ЕК -0,01%, еклер 49ВГ – 0,05%, куадрис 25СК – 0,075%, шавит Ф 71,5 ВП/ф 72ВДГ/ - 0,2%, флинт макс ВГ – 0,016% и др. Третирането трябва да се осъществява пре 7-14 дни, като се редуват най-малко два препарата. В зависимост от динамиката на заразата пръсканията могат да продължат и след фазата на прошарване на зърната.
Срещу маната – борбата се организира на основата на прогноза и сигнализация. Предпазни пръскания с фунгициди с кантактно действие- купроцин супеир М- 0,25%, купроксат ФЛ -0,3%, косайд 101 ВП -0,15%, меден оксихлорид 50ВП – 0,25%, шампион ВП- 0,3%, фунгуран ОН 50ВП-0,15%, дитан М-45- 0,3% и др. Фунгицидите за борба с маната с локално-системно и системно действие са: куадрикс 25СК-0,075%, пердаго Ф -0,2%, микал флаш -0,3%, верита ВГ -0,2%, галбен 8 М 65 -0,25%, акробат МЦ -0,2%, мелоди компакт -0,3% ридомил голд МЦ 68МГ -0,25%, еклер 49ВГ -0,05%, кабрио топ- - 0,15% и др. Третирането трябва да става през 7-14 дни, като редуват най-малко два препарата.
След дъжд и градушка лозата е най-уязвима от сивото гниене. Болестта е широко разпространена и засяга всички части на растението. Ранното сиво гниене се развива върху цветовете от началото до края на цъфтежа при оформянето на ягоридата. В последствие на това цветът изсъхва и опада. По ресите се появяват кафяви петна, тъканите стават воднисто сиви, накрая некротират и изсъхват. Сиво гниене се появява и след прошарване на зърната по време на прибирането и при съхранението на гроздето. От профилактични мерки за борба със сивото гниене по лозата голямо значение имат зелените резитби-филизене, кършене и култучене, с които допринася за по-доброто проветряване на гроздовете. Премахват се и всички листа около грозда в началото на избистрянето на гроздето. Срещу болестта се пръска четири пъти: първо след цъфтежа, второто през юли преди затваряне на чепката на грозда, третото около 1-15 август, когато започва прошарването на грозда, последното в края на месец август, но не по-късно от 20 преди узряването. Редуват се препарати куадрис 25СК -0,075%, топсин М 70ВП-0,1%, топ плюс 70ВП-0,1%, суич 62,5ВП-0,08%, шавит Ф 71,5ВП /Ф 72ВГД/-0,2% и др.
;void(0);){kind=link}