Тази година ще заложим повече на царевица за силаж, за да се опитаме да диверсифицираме рисковете от слънчогледа. Него го намаляваме.” Това разказва пред Агри.БГ зърнопроизводителят от Пазарджишко Иван Колибанеков.

„Пострадали от Системата за мониторинг на ДФЗ” – мото, което обединява много фермери

В последните дни на февруари от различни места на страната дойдоха сигнали за вече започнала сеитба на маслодаен слънчоглед, включително в площи в Северна България. Преобладаващото мнение на бранша е, че ранната сеитба е рискова особено по по-хладните места. Така смята и Колибанеков:

„Запази се един климатичен тренд – сухо и топло време през февруари, а през март се връща зимата рязко. Когато слънчогледът при студено време остане твърде дълго в почвата непоникнал, вредителите започват да го ядат под земята. Но тогава не можем да реагираме, защото в този период е забранено да обеззаразяваме. Дори да поникне, стои дълго време стресиран. Ранната сеитба е с малък риск само по много по-топлите места на страната.”

Неговите обработваеми площи се намират в планинска част на областта – село Попинци, община Панагюрище. След около 2 седмици и при оптимална температура на почвите ще започне сеитбата и на слънчогледа по високите места на Пазарджишка област. В равнината той вече се сее, а има и напълно засети парцели.

„В момента няма достатъчно валежи при нас, което е проблем. Имаме някаква надежда за идните дни. Иначе вече е подходящо за работа и сеитба. Ние започнахме да сеем люцерната и белия трън. Тези култури понасят по-студено време, ако такова се случи през март, както редовно става през последните години. Сега също така е възможно да се сеят грах, кориандър…", коментира производителят.

Слънчогледовата реколта от 2023 г. в равнинната част на Пазарджишко беше отчайващо слаба. В планинския район на село Попинци резултатите бяха по-добри заради повечето валежи. Въпреки това Колибанеков ще заложи по-малко на маслодайната култура този сезон.

Цената на слънчогледа е много ниска и не е оправдано. Общо взето оборотите, които имаме, ги завъртаме отново и нямаме никаква добавена стойност. Затова редуцирахме поетапно през годините площите със слънчоглед. Това е целенасочена стратегия и забележим тренд. Ние не можем чисто пазарно да сме конкурентни нито на руснаците, нито на украинците в това отношение.

Има райони – Североизточна и Югоизточна България, в които няма как да се избегне слънчогледът като култура. Там се получава добре заради почвено-климатичните условия, макар че и на тези колеги вече им е много трудно производството на слънчоглед. Те също търсят алтернативни”, казва на финал Иван Колибанеков.