Животновъди: Да се разработи закон за личните фалити на земеделските производители

На фона на задълбочаващата се криза и невъзможността на много фермери да продължат да се занимават с животновъдство, е нужно да се поеме инициатива за разработване на закон за личните фалити на земеделските производители. Това е едно от предложенията на Асоциация за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ), включено в писмото им до новия земеделски министър.

Питаме ви: Планирате ли да прилагате някоя от Екосхемите?

Друго тяхно искане е да се възобнови плащането при клане на говеда на възраст от 10 до 24 месеца, които са се отглеждали през последните 6 месеца в стопанството на земеделския производител. Помощта да се предостави за изминалата 2022 г., като се ползват изготвените през 2020 г. указания. Нужно е да се предвиди и допълнителен стимул за българските месопреработватели, които договарят директно закупуване на говеда от животновъдния обект. 

От бранша изреждат още няколко предложения, които биха могли да разрешат отлагани във времето проблеми в сектора. Целта е да се намали делът на сивия сектор, да се подпомогне българската продукция и да се извоюва справедлива цена за труда на реалните производители, аргументират се от Асоциацията.

Да се даде възможност на ползвателя на площите да поиска проверка на място от служителите на областните дирекции по земеделие, като последва протоколиране и изпращане на данни в ресорното министерство за промяна в слоя ПДП и първоначално включване на проверените площи в него. По преценка да се назначава в текущата година и теренна проверка на място от представители на ДФЗ.

Да се регламентира ясно, че почистването от нежелана растителност на постоянно затревените площи в Натура 2000 става до един месец след изтичане на срока в забраните за косене. Установяване на папрат преди гореспоменатите дати при евентуални проверки по СЕПП да не се счита за нарушение. Друго решение е почистването и/или косенето само на участъците с папрат да се регламентира като допустимо по всяко време и те да не се считат за косени при евентуална проверка по Натура 2000. 

В чл.37ж, ал.10 да се добави, че изготвеното споразумение се приема и счита от комисията за валидно, ако по него е постигнато съгласие, подписано от собствениците на минимум 2/3 от общия брой участващи в споразумението животински единици.

Собственици на единични или малко на брой животни понякога подават заявления за участие в споразумение за масиви за ползване на пасища, мери и ливади. Те често притискат останалите участници, знаейки, че от техния подпис зависи одобрението на споразумението. Държавната администрация се превръща в арбитър за постигане на консенсус по споразуменията в почти всяко землище. Тази порочна практика трябва да спре.

Превръщането на обработваема земя в пасище с цел защита на почвата от ерозия чрез засяване на подходящи тревни смески, а впоследствие косене или паша, да бъде обвързано с фермерите, отглеждащи животни. Да се намери вариант за тяхното субсидиране при поддръжката на затревените площи.

Да се промени Наредба 4 от 2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните", така че да се даде възможност на стопаните да изберат дали  свободно да отглеждат на открито говеда над 6-месечна възраст за най-малко 160 дни годишно за свободно пашуване, или 120 дни за свободно пашуване и 40 дни за свободно отглеждане в двор.

Да се контролира безстопанствено пашуващите животни, които нанасят щети в ливади за косене, ниви и трайни насаждения. Да се санкционират нарушители в имотите, като водачи и собственици на горска техника и автомобили на енергоразпределителните дружества в ливадите и полетата с електропастири, без ползвателят да е бил уведомен и да е позволил достъп.

Да не се променя обхватът на специализирания слой земи с висока природна стойност. По този начин земеделските стопани ще могат да спазят поетия от тях петгодишен ангажимент за точното географско ползване на площите. 

При разпределянето на общински пасища да се взема предвид дали в населеното място има стопани с единични бройки животни, оформящи т.нар. селски стада с пастири. Ако няма такива, да не се отделят пасища за общо ползване. Така и наемите на общините ще са по-високи.

Да се сформират комисии от кметовете или кметските наместници за всяко землище съвместно с реалните животновъди и ветеринарните лекари, които да предложат определяне на пасищата и ползването им. Този протокол да се представи в комисията на съответната община, вземаща решение за определяне на пасищата, мерите и ливадите от общинския поземлен фонд за общо и индивидуално ползване. 

Така ще се реши проблемът с фиктивните налични виртуални животни в системата ВетИС, които липсват на терен в конкретното землище. 

По закон площите, определени за общо ползване, не могат да надвишават по размер необходимите за животинските единици, сформиращи т.нар. колективни стада. Освен това собственици на такива единични животни не подават заявления за разпределяне на общински или държавни пасища, мери и ливади и много често не са регистрирани по Наредба 3. Нещо повече, липсва събираемост на парите от паша на такива пасища за общо ползване. 

Да се създаде нова алинея, съгласно която стопаните с пасищни животни, които имат намерение да участват в разпределянето на общински пасища, да подадат заявление до кмета на общината от 1 до 10 февруари. Комисията ще определи на база на подадените заявления размера на общинските пасища за общо ползване за останалите животновъди.